Опенхаймер след изобретяването на ядреното оръжие цитира древноиндийския епос "Бхагавадгита", в който се казва, че когато "блясъкът на хиляда слънца" светне в небето, човекът ще стане заплаха за света. До днес атентатите, терористичните актове и военната надпревара правят така, че чуваме по-често за тях, тоест изобретението на Нобел е по-новинарско отколкото нобеловите награди за мир или за наука и литература.
Темата на разговора е защо взривовете продължават, защо са толкова важни, че всяка власт мечтае да има най-силното оръжие с най-разрушителния взрив. Доцент Анжелина Пенчева, писателят Димитър Бочев и преподавателят от ФЖМК при СУ "Св. Климент Охридски" Петър Айолов разглеждат различни аспекти на обществените, културните и философските интерпретации на насилието и надпреварата за въоръжаване в света.
Анжелина Пенчева ни напомня романа "Кракатит" на чешкия писател Карел Чапек, в който млад изобретател открива супермощно вещество, способно да разруши света, и става обект на интерес от мечтаещи за власт и сила хора.
Димитър Бочев си спомня за приятеля си – Георядреното оръжиеги Марков, загинал от атентат, и разсъждава върху борбата между доброто и злото във всеки отделен човек. Петър Айолов разказва за филмовата култура, интерпретираща атентатите с несекващ интерес, и за не само човешките, но и природни измерения на катастрофите, свързани с катаклизми или метафизични и физични представи.
Дискутиращите обръщат внимание и на българските "приноси" в историята на взривовете – припомняме са атентата в "Св. Неделя", станал преди сто години, Солунските атентатори, Антон Прудкин, бомбите срещу Фердинанд или – съвсем неотдавна – атентата в Сарафово.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
Тяло Ужасено от шрапнелни рани И разкъсани органи, Тялото гони смъртта Със заклинания. Ефимерна, плътта ни боли до безсмъртие. (Разумът..
Сопраното Светлана Иванова, музикантите Веселин Веселинов-Еко, Росен Захариев и Димитър Горчаков и писателят и журналист Георги Милков ще бъдат във фокуса..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
