Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българският принос в изучаването на Антарктида – 1 епизод: 33-тата българска експедиция

Снимка: Марина Великова

Над 25 научноизследователски проекта се реализираха по време на приключилата официално преди дни 33-тата Българска антарктическа експедиция. Тя е от най-мащабната откъм научни цели и посетители на базата, както и най-амбициозната откъм обхват на научните изследвания. Така започва втората поредица на РЕ, посветена на българското присъствие на остров Ливингстън и работата на нашите учени там.

Инж. Цветан Паров тази година е бил за трети път в българската база. Цветан Паров е спелеолог и магистър по аерокосмическо инженерство, изследващ слънчевата активност. Той е и докторант в Института за космически изследвания и технологии към БАН.


За усещането при досега с природата на острова, разказва инж. Петър Сапунджиев, инженер по електроника, който се занимава с алпинизъм и планинарство, обича снега, студа и зимното предизвикателство още от малък. Той се запознава по-подробно с дейността на Българския антарктически институт, докато работи върху специално измервателно устройство, необходимо за базата ни на ледения континент. По-късно се присъединява към българския екип като инженер.

Как преминава един ден на българските учени там на остров Ливингстън, в ефира описва гл. ас. д-р Гергана Георгиева, която е преподавател в катедра "Метеорология и геофизика" на Физическия факултет на Софийския университет, и като сеизмолог често пътува до ледения континент.

Д-р Боян Мичев е главен асистент в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, а и специалист в орнитологията. За първи път тази година той е бил част от 33-тата българска експедиция.

Доц. Борис Цанков е преподавател в катедра "Хидравлика и хидрология" при Университета по архитектура, строителство и геодезия. Бил е зам.-декан на Хидротехническия факултет, както и зам.-ректор на университета. Има близо 30-годишен опит в проектирането и изграждането на инженерна ВиК инфраструктура. Участва в две поредни национални антарктически експедиции с цел проектиране и ръководството на изграждащата се нова инженерна ВиК инфраструктура на Българската полярна база "Св. Климент Охридски". 

Васил Гурев е ядрен физик и работи във Физическия факултет на СУ. Тази година той за 13-и път участва в екипа на изследователите на остров Ливингстън. За работата си тази година по изследването на ледниците – подробно споделя Гурев.

Това е шестата поредна експедиция на Камен Недков, командир на базата тази година. Той разказва, че е станал командир на базата по време на четвъртата си експедиция. Започнал втора смяна заедно с д-р Атанас Пелтеков, който бил командир първа смяна. На о. Ливингстън той идва с интерес към новото, неизвестното и вярата, че може да бъде полезен. Ето и неговата оценка за приключилата 33-та експедиция.

Проф. Христо Пимпирев обобщава резултатите от 33-тата българска експедиция.

Допълва го и гл. ас. д-р Гергана Георгиева, която е преподавател в катедра "Метеорология и геофизика" на Физическия факултет на Софийския университет.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба в Националния етнографски музей на БАН

"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба с това мото се откри в Националния етнографски музей на БАН в София. Тя е част от проекта " Политически репресии на жени мюсюлманки по време на комунистическия режим: женски мрежи на съпротива и гражданска реабилитация " , разработен от гражданското сдружение "Балканистичен форум –..

публикувано на 15.10.25 в 15:20

Международен екип отличен с Нобеловата награда за химия 2025

Шведската кралска академия на науките обяви носителите на Нобеловата награда за химия за 2025 година  – Сусуму Китагава , Ричард Робсън  и Омар М. Яги . Тримата учени са отличени за своите открития в областта на метало-органичните рамки (MOF)  – изключително порести атомно-молекулни структури, които приличат на миниатюрни "къщи от молекули"...

обновено на 15.10.25 в 10:43

Квантовата физика достига видимия свят – трима американци с Нобел за 2025 г.

Кралската шведска академия на науките присъди Нобеловата награда по физика за 2025 г. на трима изтъкнати учени от Съединените щати – Джон Кларк  (Калифорнийски университет), Мишел Х. Деворе  (Университет Йейл и Калифорнийски университет) и Джон М. Мартинис  (Калифорнийски университет). Отличието е за тяхното откритие на макроскопичния квантов..

обновено на 15.10.25 в 09:33
Проф. Петко Минчев

Безмълвните пациенти…

Педиатрията е сред най-трудните медицински специалности. Ако си посветил на детското здраве цялата си кариера на лекар, тогава нещата стават още по-сложни и многопластови. Проф. Петко Минчев е педиатър-пулмолог, с невероятна житейска и професионална съдба. Разговорът с него никога не е едностранен или скучен. Убедихме се отново в това при срещата ни..

публикувано на 14.10.25 в 16:35

Тайната на имунния толеранс – нов хоризонт пред медицината

Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физиология или медицина за 2024 година. Престижното отличие бе присъдено на трима изследователи – Мери Брънкоу (Mary Brunkow) , Фред Рамсдел (Fred Ramsdell) и Симон Сакагучи (Shimon Sakaguchi) – за техните открития относно периферната имунна толерантност . Нобел за медицина за..

публикувано на 14.10.25 в 11:15