Случвало ли ви се е да прочетете новина и да се запитате дали е написана от човек или от изкуствен интелект? Не става въпрос само за автоматично препечатване на един и същи текст в различни медии, а за съдържание, което е създадено, илюстрирано и дори проверено от ИИ. Понякога алгоритъмът преценява и точно кой е най-подходящият читател за дадена информация.
Това е темата в последното издание на "Часът на етиката" с проф. Стоян Ставру – съвместна рубрика на "Време за наука" и секция "Етически изследвания" към Института по философия и социология на БАН.
В "Часът на етиката" – общ проект на "Време за наука", интелигентното предаване на програма "Христо Ботев" и секция "Етически изследвания" при ИФС-БАН, с проф. Ставру продължаваме да дискутираме необходимостта от преосмисляне на медиен етос. Темите са манипулацията на вниманието, фалшивите новини, размиването на границите между журналистика и пропаганда, и не на последно място – автоматизираната журналистика. Според изследователите, тя се появява благодарение на комбинирането на три основни технологични елемента в работата на медиите – алгоритми, платформи за изкуствен интелект и софтуер за автоматично генериране на текст.
Проф. Ставру е юрист и философ, основател и главен редактор на сайта "Предизвикай правото", главен редактор на експертната правна система "Лексебра" и съавтор и водещ на подкаста "Вокс Нихили".
"Виждали сме етикети на продукти с надпис, че за тях не са правени опити върху животни или че не съдържат животински съставки. Ще започнем ли скоро да виждаме статии с етикет, който уточнява дали в създаването на съдържанието са участвали хора или професионални журналисти?" – пита проф. Ставру.
В ефира на "Време за наука" той допълва:"Мисля, че сме стигнали до този момент, в който се обсъжда етикетирането на съдържание, създадено изцяло от изкуствен интелект. Европа настоява определени дейности да не бъдат извършвани от ИИ и да се забранят за такива системи. Освен това се изисква, когато съдържанието не е генерирано от ИИ, това също да бъде ясно посочено. Това е проблем, който етиката се опитва да реши или поне да предложи варианти за решение."
Проф. Ставру подчертава и темата за еманципацията на ИИ като агент:"Говорим за момент, в който ИИ се превръща в журналист – пише и създава, въпреки че авторството при него е много специфично. Трябва да си зададем въпроса защо изобщо е необходимо ИИ да бъде информационен агент в журналистиката, освен заради неговата ефективност и скорост."
"Изкуственият интелект е много по-бърз в генерирането на информация и в нейното моментално разпространение – дори преди човек да е успял да осъзнае, че новината вече съществува. Това обаче означава, че информацията не е толкова лесна за човешка обработка, а понякога и за самия ИИ, когато е в ролята на читател," завършва проф. Стоян Ставру.
Слушайте!
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
