Стресът често трудно се диагностицира и има трайни последици

Лекарската професия е най-стресираща у нас. Това показа онлайн проучване на първата българска компания с революционно решение за управление на стреса – Somenso, проведено сред 850 респонденти от различни професионални среди в периода 15 април - 15 май. Над 60% от участниците са посочили лекарите като най-стресирани сред 31 други професионални направления, а медицинските сестри са посочени от близо 29% от анкетираните. Медиците са следвани от учителите (52%) и пожарникарите (30%). За какво говори това проучване, какво показват резултатите – разговaряме с доктор Ирина Йончева от Somenso.

"Всичко това говори, че лекарите ни са много стресирани, но и на първите 10 места са професии, свързани с работата с хора и такива, свързани с непосредствена опасност за живота. Честно казано аз предполагах, че в едно от челните места ще излязат миньорите, защото това е работа под земята и риска е изключително голям. Журналистите пък изобщо не излязоха в списъка и това, според мен е така, защото въпреки че като лица и излъчване те са познати на аудиторията, особено тези от телевизиите, работата на журналиста не е позната. Докато с лекарите ние се срещаме много често и понякога виждаме, че те нямат клиентско поведение.

Едно от нещата, които се случват на първо ниво, когато човек е под стрес е да ни се разпаднат фините умения на комуникация, защото в такава ситуация трябва да се полагат повече усилия, те да се поддържат", разказа в предаването "Следобед за любопитните" Ирина Йончева.

През последните години живеем в непрекъснат стрес, всичко е много динамично и през годините този процес се засилва и хората нямат време за приспособяване, допълни тя. Често самият човек не може да определи състоянието си, да открие стреса, тъй като той се маскира под други форми като умора, болкови симптоми и това потиска човека, разкри психологът.

В психологическата наука, според нея, стресът е положително понятие и означава мобилизация – физическа и психическа, за да се посрещне едно предизвикателство. Този процес е до време, след което човек изпада в дистрес. През годините се наблюдава увеличение на стреса и при децата, което е в резултат от една страна на тяхната незрялост и от друга от факта, че емоционалното състояние на родителя, се отразява и на подрастващите, разясни Ирина Йончева.

"Поради фактът, че често не усещаме че сме под стрес, последствията могат да бъдат много различни. Те могат да бъдат на телесно ниво и да повлияят много заболявания, свързани с хормоналната, сърдечно- съдовата и други системи в човешкия организъм. Понякога това наше състояние е пряко свързано с усещането ни за несправяне в работата или живота ни, предизвиква депресия или тревожност. В началото се наблюдава една апатия, липса на мотивация, демобилизация на физическо и психическо ниво и тогава човек реално има нужда от помощ", предупреди Ирина Йончева.

В отговор на тенденциите, очертани от актуалните изследвания, Somenso започва публичен разговор на тема: "Открито за стреса, преди последствията". Инициативата цели да разчупи обществената стигма около менталното здраве и да помогне на повече хора да опазят и физическото си здраве, и да повишат качеството си на живот. физическото си здраве, и да повишат качеството си на живот. Световната тенденция, особено в развитите западни държави, е да се инвестира все по-активно в здравеопазване, което залага на превенцията. Затова експертите смятат, че борбата със стреса трябва да започне още при улавяне на "червените лампи", преди симптомите на физическите заболявания.

Доктор Ирина Йончева, която е психолог и психотерапевт в София с над 10 години опит и със специализации в областта на клиничната психология, консултирането и терапията. Консултира проблеми във взаимоотношенията, жизнени, професионални и личностни кризи, стрес, тревожност, бърнаут, хранителни разстройства, психосоматики, Аз-образ и самооценка, взаимоотношения родител-дете, проблеми на подрастващите и др. Тя е част от екипа на „Somenso“, които наскоро оповестиха свое проучване за най-стресовите професии днес.