4
Пробив за българската палеонтология. Учени откриха фосили на мозазавър. Разкопките са от района на Стара планина. На този фон, само че край Трън –по време на Седмата палеонтологична експедиция, са намерени останки и от растително яден динозавър. Какво означава всичко това за начина, по който е изглеждал светът преди 80 милиона години? Разказва доц. Дочо Дочев от Геолого-географския факултет на СУ "Климент Охридски", участник и при двете открития.
"Аз съм палеонтолог и се занимавам с растения и животни, които са оставили своите следи в дългия геоложки летопис на нашата планета. Участвам в различни проекти, свързани с различни аспекти на геологията и палеонтологията. това, което открихме бе проект, по който работих с колеги от Института по геология към БАН. Целта бе да установим какви са били условията преди около 70 милиона години у нас в района на Централна Стара планина, близо до хижа Плевен. Заедно с доктор Георги Грънчовски и доц. Любомир Методиев и двамата от БАН, преди година започнахме работа и направихме откритието. Реално доц. Методиев намери тази малка част, която подсказваше, че сме намерили нещо уникално. скалите в които ние намерихме нашия мозазавър са така наречените- седиментни скали. т.е. тези скали са образувани на дъното на морски басейн. Мозазавърът е водно влечуго с размери между 14 и 17 метра. Те са били много добри плувци, с дълги, змиевидни, обтекаеми тела... черепите им също са били доста издължени, като те са били пълни с едни конични зъби, които са били много страховити, а скелетът му е най-добре запазеният по рода си у нас. Зъбите им са били с размери 6-10 см. Това говори за това, че този район на България е било дъно на воден басейн. Това животно е било едно от най-хищните животни в един период от развитието на планетата", разказа в предаването "Следобед за любопитните" доц. Дочо Дочев.
Пробив и в находището край Трън. Сред откритията на екипа от Националния природонаучен музей, ръководен от доц. Латинка Христова, са екзотични хищни риби, костенурки и голяма кост от динозавър. В находището има следи от два различни вида – един дългошиест и един двукрак растителнояден. Дългошиестият динозавър, според костите, които откриваме, вероятно е животно с дължина 7-8 метра, а двукракият растителнояден динозавър е бил между 4-5 метра. "Този район е различен с много различна геоложка история и за това находките са много по-различни от намереното в Стара планина. Находището наричаме динозаврово. Там има много вкаменелости от гръбначни и безгръбначни животни, които са живели преди 80 милиона години. Основно намираме останки от костенурки, вероятно сухоземни. тези находки са в скали, които са образувани в една лагунна обстановка. Тук са открити и много останки от охлюви и миди. Колегата ми Владимир Николов намери останки и от т. наречените микрогръбначни, тежащи под един килограм всяко. Открити са и много други останки в този район. В този период територията на страната ни е била част от островен архипелаг и за това находките на този динозавър са с малък размер. точно това откритие много може да помогне на палеонтоложката наука да възстанови какви са били условията и средата на живот и разбира се какви видове са населявани територията ни преди 70-80 милиона години", сподели в ефира на "Следобед за любопитните" доц. Дочо Дочев. От седем години специалистите разработват находището край Трън. Владимир Николов предполага, че това което там е открито принадлежи и на летящо влечуго и ако това се окаже факт, т.е. намереният гигантски прешлен е на летящо влечуго, то това ще бъде първото открито такова на територията на България и то доста голямо по размери, разказа доц. Дочев.
"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е заложено да живее до 100-140 години. това, което аз мога да кажа е, че еволюционно от както съществува човекът в началото той е бил вегетарианец и през годините е търсел възможност да съществува...
По традиция в началото на юни Филологическият факултет на ВТУ организира Международна научна конференция "Езици, култури, комуникации". Тази година събитието се проведе за десети път, като част от програмата беше посветена на 30-ата годишнина на Катедрата по славистика. Основите на звеното са поставени още през 70-те години на ХХ век с лекторати..
Популярно е мнението, че математическото и хуманитарното мислене са, ако не противоположни, то поне коренно различни. Още от ученическите години, а и не без участие на изпитите, на които се явяваме и през които и днес преминават децата, ние се самоопределяме като хора, на които им върви в математиката и точните науки или като такива, които са скарани..
Алтернативни ли са алтернативните методи на земеделие или са вече единствената устойчива възможност за човечеството да отглежда храната си, и какви, не на последно място, са причините за възникването им? Природно земеделие – епизод 1: Биодинамично земеделие Радиоенциклопедията "Природно земеделие" запознава аудиторията с историята,..
В събота за втори път на връх Соколовец над село Бойковец в Етрополския Балкан се проведе национален народен събор на хайдушката песен, организиран от ловно-рибарските сдружения в Етрополе и Бойковец. Надали някой ще се учуди, че за събитието първи, още в петък, пристигнаха водещите на "И рибар съм, и ловец съм" Росен Мирчев и Асен Масларски. Те..
В събота за втори път на връх Соколовец над село Бойковец в Етрополския Балкан се проведе национален народен събор на хайдушката песен, организиран от..
Международният фестивал "Българска душа на святата земя", провеждащ се в Израел, се превърна от културно събитие в драматично изпитание за група..
Съзнателно или не, накъдето и да погледнем, ние търсим смисъл. Смисъла в живота и в това, че точно ние сме част от него. В немалко от случаите го търсим в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
