"Има една приказка, че дяволът е в детайла… Богът е там. Точно там е вдъхновението, златната ръка и огънят на мерака, на това наистина да направиш нещо, да го пипнеш като хората, да видиш съвършенството", смятат Валентин Илиев и Розмари Де Мео, които са открили своето съвършенство в село Старо Стефаново.
Тяхната история е една от седемте, разказани в аудиовизуалната изложба "Къщите и хората", която се откри в пространството "Порта" и може да бъде разгледана до 12 юли.
Проектът представя архитектурни истории от българските села. Експозицията включва фотографии и аудиоразкази, които документират богатството на традиционните селски къщи и емоционалните истории на техните пазители – седем къщи и седем дълбоко лични истории. Куратор е Васил Владимиров – създател на КО-ОП и куратор на проекта "Съседите", с който България участва на 60-ото Венецианско биенале.
Селата Български извор, Синаговци, Пещера, Делейна, Свежен, Ново село и Старо Стефаново привличат архитектите Елена Стойчева, съосновател на инициативата Rural heritage, част от която е и самата изложбата, и Георги Николов от сдружение "Градоскоп"– съорганизатор на изложбата. Те гледат на къщите като на живи музеи, в които именно детайлът е почеркът на времето. Прозорците на къщите са като очи, които разкриват душите както на хората, които ги обитават, така и на самата сграда.
"На нас ни беше много важно да разберем емоционалната страна – каква всъщност е връзката на хората с къщите и какво означават те за тях и поради каква причина решават да ги опазват в автентичния им вид. Ние смятаме за много ценно да опазим тези стари къщи, защото в днешно време не можем да строим по този начин, както са го правили едно време. Няма го това знание нито в архитектурното ни образование, нито в материалите, които се използват", каза в "Артефир" арх. Елена Стойчева.
Когато с арх. Надежда Сучева основават платформата Ruralheritage.bg, те се фокусират върху откриването, документирането и популяризирането на българската селска архитектура, защото смятат, че само по себе си селото не е изгубено минало, а възможно бъдеще. Героите в техните истории доказват това със стремежа си да съхранят старите къщи, в които са припознали своя дом, и желанието си да продължат да пишат история в тях.
По стените, в дървото, в пукнатините по мазилката и в скърцането на дървените подове се пази не само историята, но и характерът на хората, обитавали къщите. В тях някога са живели заможни фамилии, занаятчии, учители, мечтатели, а днес – хора, които откриват живота и енергията, кипящи в тях. Изложбата "Къщите и хората" е резултат от дългогодишната работа на архитекти, изследователи и режисьори, които документират и съхраняват културното наследство на българските села, защото вярват точно в този дух на уж мълчаливите селски сгради.
Какво означава да съхраняваш не просто обект, а атмосфера, характер и дух? Каква е ролята на личната памет в изграждането на културно наследство? И какво се случва с културата, когато официалната грижа отсъства, а съпротивата остава лична?
Изложбата "Къщите и хората" не предлага еднозначни отговори, както казват създателите ѝ, а кани посетителите си да слушат и гледат внимателно.
В бившия хотел, построен в периода на някои от представените в експозицията къщи, познат сега като пространството "Порта", върху свободно висящ плат се прожектират разказите на участниците с кадри от техните домове. За какво говорят и защо тъкмо животът е този, който съхранява сградата – арх. Елена Стойчева разказва в звуковия файл.
На 8 юли от 19.00 часа организаторите на "Къщите и хората" ще проведат и дискусия върху архитектурните истории от българските села.
На 21 август 2025 г. от 18:00 ч. в дворното пространство на НГПИ "Тревненска школа" се открива изложбата от традиционния симпозиум "ФОРМА". Събитието, което всяка година събира млади и утвърдени творци, отново поставя акцент върху разнообразието от художествени изразни средства. Специфичната ситуация, в която се намира гимназията,..
За трета поредна година Народният театър "Иван Вазов" отправя Отворена покана за артистични идеи за създаване на спектакли, които да бъдат реализирани на сцена "Апостол Карамитев" в рамките на сезон 2025/2026 г. като част от репертоара на театъра. В рамките на конкурса ще бъдат избрани за осъществяване до две артистични предложения. Крайният..
В лятното издание на "Какво се случва" става дума за мисията на социално ангажирания театър и екологичните проекти на независимата театрална формация. Каним ви на среща с куклените актьори Георги Тенев и Емил Йорданов, съоснователи на Малка театрална компания. Спектаклите на Малка театрална компания вече 13 години гостуват в различни български..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg