Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Къщите и хората" и техните архитектурни истории, побрани в изложба

Снимка: Ruralheritage.bg

"Има една приказка, че дяволът е в детайла… Богът е там. Точно там е вдъхновението, златната ръка и огънят на мерака, на това наистина да направиш нещо, да го пипнеш като хората, да видиш съвършенството", смятат Валентин Илиев и Розмари Де Мео, които са открили своето съвършенство в село Старо Стефаново.

Тяхната история е една от седемте, разказани в аудиовизуалната изложба "Къщите и хората", която се откри в пространството "Порта" и може да бъде разгледана до 12 юли.

Проектът представя архитектурни истории от българските села. Експозицията включва фотографии и аудиоразкази, които документират богатството на традиционните селски къщи и емоционалните истории на техните пазители – седем къщи и седем дълбоко лични истории. Куратор е Васил Владимиров – създател на КО-ОП и куратор на проекта "Съседите", с който България участва на 60-ото Венецианско биенале.

Селата Български извор, Синаговци, Пещера, Делейна, Свежен, Ново село и Старо Стефаново привличат архитектите Елена Стойчева, съосновател на инициативата Rural heritage, част от която е и самата изложбата, и Георги Николов от сдружение "Градоскоп"– съорганизатор на изложбата. Те гледат на къщите като на живи музеи, в които именно детайлът е почеркът на времето. Прозорците на къщите са като очи, които разкриват душите както на хората, които ги обитават, така и на самата сграда.

"На нас ни беше много важно да разберем емоционалната страна – каква всъщност е връзката на хората с къщите и какво означават те за тях и поради каква причина решават да ги опазват в автентичния им вид. Ние смятаме за много ценно да опазим тези стари къщи, защото в днешно време не можем да строим по този начин, както са го правили едно време. Няма го това знание нито в архитектурното ни образование, нито в материалите, които се използват", каза в "Артефир" арх. Елена Стойчева.

Когато с арх. Надежда Сучева основават платформата Ruralheritage.bg, те се фокусират върху откриването, документирането и популяризирането на българската селска архитектура, защото смятат, че само по себе си селото не е изгубено минало, а възможно бъдеще. Героите в техните истории доказват това със стремежа си да съхранят старите къщи, в които са припознали своя дом, и желанието си да продължат да пишат история в тях.

По стените, в дървото, в пукнатините по мазилката и в скърцането на дървените подове се пази не само историята, но и характерът на хората, обитавали къщите. В тях някога са живели заможни фамилии, занаятчии, учители, мечтатели, а днес – хора, които откриват живота и енергията, кипящи в тях. Изложбата "Къщите и хората" е резултат от дългогодишната работа на архитекти, изследователи и режисьори, които документират и съхраняват културното наследство на българските села, защото вярват точно в този дух на уж мълчаливите селски сгради.

Какво означава да съхраняваш не просто обект, а атмосфера, характер и дух? Каква е ролята на личната памет в изграждането на културно наследство? И какво се случва с културата, когато официалната грижа отсъства, а съпротивата остава лична?

Изложбата "Къщите и хората" не предлага еднозначни отговори, както казват създателите ѝ, а кани посетителите си да слушат и гледат внимателно.

В бившия хотел, построен в периода на някои от представените в експозицията къщи, познат сега като пространството "Порта", върху свободно висящ плат се прожектират разказите на участниците с кадри от техните домове. За какво говорят и защо тъкмо животът е този, който съхранява сградата – арх. Елена Стойчева разказва в звуковия файл.

На 8 юли от 19.00 часа организаторите на "Къщите и хората" ще проведат и дискусия върху архитектурните истории от българските села.



Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура".

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Десет автори представят творби в изложба на открито в Трявна

На 21 август 2025 г. от 18:00 ч. в дворното пространство на НГПИ "Тревненска школа" се открива изложбата от традиционния симпозиум "ФОРМА". Събитието, което всяка година събира млади и утвърдени творци, отново поставя акцент върху разнообразието от художествени изразни средства. Специфичната ситуация, в която се намира гимназията,..

обновено на 21.08.25 в 10:53
Народен театър

Трето издание на Националния конкурс на Народния театър "Иван Вазов"

За трета поредна година Народният театър "Иван Вазов" отправя Отворена покана за артистични идеи за създаване на спектакли, които да бъдат реализирани на сцена "Апостол Карамитев" в рамките на сезон 2025/2026 г. като част от репертоара на театъра. В рамките на конкурса ще бъдат избрани за осъществяване до две артистични предложения. Крайният..

публикувано на 21.08.25 в 09:20

Изкуство с кауза: проектите на Малка театрална компания

В лятното издание на "Какво се случва" става дума за мисията на социално ангажирания театър и екологичните проекти на независимата театрална формация. Каним ви на среща с куклените актьори Георги Тенев и Емил Йорданов, съоснователи на Малка театрална компания.  Спектаклите на Малка театрална компания вече 13 години гостуват в различни български..

публикувано на 21.08.25 в 08:50
Трето издание на Форума за съвременно визуално изкуство БУНА във Варна

Състояние на художествената критика в България

Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..

публикувано на 20.08.25 в 16:20

Защо училището по изкуства дава повече от професия

След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...

обновено на 20.08.25 в 12:46