Десетият брой на списанието за култура, общество, бъдеще и технологии “Стълбата” побира в себе си нишките, по които създателите му са вървели през цялата година – памет, игра, философия, общност и надежда. Той слага край на първия сезон на изданието, което се разпространява напълно безплатно чрез партньорската мрежа, която създателите му са изградили, и е налично на ключови места в столицата, както и в цялата страна и в чужбина.
“Идеята на тази първа година беше видим дали има нужда от ново хартиено издание, което да говори на малко по-сериозен език по малко по-сериозни теми, по начин, който е разбираем и който достига до широка публика. Без да е комерсиално издание, без да е пък и прекалено академично или елитарно, т.е. – една златна среда. Оказа се, че експериментът е успешен. Това го доказва и тиражът, който успяхме да реализираме за тези десет месеца, но и наградите, които получихме. Това, че вече ни забелязват не само нашите читатели, но и институциите, които започнаха да ни канят като партньори и като медия, която да отразява важни събития“, каза в “Артефир” отговорният редактор на “Стълбата” Кремена Димитрова.
Със своите 70 000 тираж, 123 текста и 10 броя списанието спечели наградата за "Медиен сайт на годината“ за 2024-та. След два месеца, на 15 септември, то отново ще се захване с темите на времето, които ни вълнуват, а дотогава ще можем да четем летния му брой, който говори за киното, като политическо изкуство, за шахмата, като игра на притчи, и въобще за игрите на 90-те, за дигиталния код, като отражение на културния, ще ни поведе и по следите на изчезващото българско гурме, като съдържа и още теми, фокусирани върху идеята за играта.
“Идеята беше да се настроим на лятна вълна, неслучайно на корицата имаме една чайка, която се вмъква в последния брой на “Стълбата” от плажа. През уж лекото, лятното обаче се опитваме да говорим за сериозни неща, а играта е това, което ни свързва – от детството към зрелостта, от делничното към празничното.
"Всеки един от нас, – както казва Йохан Хьойзинха, – е играещ човек". Въпросът е дали играем игра с правила или без правила, кои са игрите на деня, на бита, кои са игрите, които ни водят напред. Темата има много различни интерпретации, ние далеч нямаме претенция да сме изчерпателни, но показваме неочаквани фокуси към тази тема”, обяснява Кремена Димитрова.
“Стълбата” дава поле за изява на неочакваното авторско перо, чрез което и читателите могат да разширят кръгозора си. Според отговорния редактор на списанието най-голямата ценност е именно човешкият капитал и талантът, затворен в него.
Такава находка е и дизайнерът на новия медиен продукт, който може да бъде четен и в онлайн формат, Стефан Стефанов. Той успява да обобщи с една картина на корицата цялата философия на конкретния брой и придава колекционерска стойност на всяко издание.
От есента “Стълбата” ще даде шанс на темите в списанието да живее в разговор чрез срещи с читателите, а в края на годината ще има и специален брой “Избрано”.
В звуковия файл можете да чуйте повече за това:
· коя е българската следа в Руанда и каква е историята на жената, създала първите детски площадки в най-гъсто населената африканска държава;
· кой е създателят на Българската федерацията по лакрос;
· какво не знаем за гейминг културата в България и по какъв начин компютърните видеоигри, създадени у нас, се различават от своите събратя, проектирани в западните студиа и в САЩ;
· какви неподозирани кодове съдържа в себе си шахматът;
· и как политиката променя киното днес.
В лятното издание на "Какво се случва" става дума за мисията на социално ангажирания театър и екологичните проекти на независимата театрална формация. Каним ви на среща с куклените актьори Георги Тенев и Емил Йорданов, съоснователи на Малка театрална компания. Спектаклите на Малка театрална компания вече 13 години гостуват в различни български..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg