Проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология, представи разработка на бактериален препарат с пестицидно действие и широко приложение в селското стопанство. Новата инсектицидна формула е резултат от съвместната работа на учени от Института по микробиология, Института по инженерна химия на БАН и научния отдел на компанията "Агрия“ АД.
"Институтът по микробиология е един от най-старите в БАН. През 2021 година към нас се обърна голяма компания, която се занимава с препарати за растителна защита, и ни даде задачата да открием зелен биопестицид. Знаете, че културните растения и селското стопанство много страдат от всякакви болести и вредители. Тези вредители са от всякакъв сорт – молци, бръмбари и различни охлюви, сред които и голи.
С цел предпазване на реколтата производителите изсипват огромни количества пестициди, а те имат вредно влияние върху животните и човека. При третирането с бактериален препарат – както за растенията, така и за хората – това би било по-безопасно, показаха проучванията. Ние произведохме такъв препарат, който се основава на един щам бактерия, позната отдавна, но изолирахме голям брой такива щамове и се насочихме към щам, който има широкоспектърна активност и въздейства срещу различни вредители.
След като произведохме този препарат, фирмата, която ни го поръча, направи полеви изпитвания и се доказа, че той е много по-добър от сега ползваните. По този начин ние в института доказахме, че ако ни се поръча практическа разработка, можем да я изпълни в срок и качествено", разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология в БАН.
В института имаме много практически задачи, не само от България и от Европа, но и от Китай, допълва тя. В института се работи в различни направления, споделя проф. Петрова, но едни от най-интересните са свързани с разработката на биогорива чрез иновативни методи. "Ние сме се посветили на създаването на синтетични метаболитни пътища, които да произвеждат горивото биоетанол от глюкоза. Когато получим технология, която да произвежда по-големи количества от това гориво, ще се приложи и в промишлеността", уточвява професор Петрова. За реализиране на своите разработки в института разчитат на финансиране от Фонд "Научни изследвания" и различни европейски проекти.
Институтът по микробиология е член на мрежата "Пастьор", където членуват 32 института в света. Според проф. Пенка Петрова не трябва да се разчита само на финансиране на приложни разработки, а трябва да се стъпи на фундаменталните научни изследвания, за да мчоже да участва България като равностоен конкурент в европейското научно пространство и да се бори по-успешно за европейско финансиране. Институтът по микробиология по цитиране е на осмо място в страната и това е признание. Бъдещето на института е отваряне към обществото, по-видими като дейност и смисленост на извършваната работа, обновяване и нови разработки с фундаментално значение, споделя проф. Пенка Петрова – директор на Института по микробиология към БАН.
Проф. Пенка Петрова е българска микробиоложка и молекулярна микробиоложка, професор и директор на Института по микробиология "Стефан Ангелов“ при БАН. През 1994 г. се дипломира в Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски“ по специалност „Биотехнология, генно и клетъчно инженерство“, с дипломна работа на тема: "Изследване на резервни протеини на Triticum aestivum“. През 2003 г. защитава дисертация на тема "Създаване на система за генно клониране при Streptococcus thermophilus“, в Института по микробиология "Стефан Ангелов“, при БАН. От 2003 до 2011 г. заема последователно длъжностите научен сътрудник III, II и I степен в секцията по "Микробна генетика“ в отдела по "Обща микробиология“.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg