България е на 61 място по щедрост в света, а българите са склонни да подценяват своята щедрост, сочи Световният доклад за дарителството '2025 (World Giving Report '2025) – представително проучване на британската фондация КАФ (CAF), което обхваща повече от 50 000 души в 101 държави.
В България Докладът се представя от Фондация BCause, която заедно с КАФ е подготвила допълнителен Доклад за дарителството в България '2025, базиран на данните от световното проучване.
За първи път в проучването се въвежда мярка за щедрост, която позволява да се сравняват отделните държави, като се оценява какъв дял от доходите са дарени на благотворителни организации, на човек или семейство в нужда или на религиозна организация.
Близо две трети (64%) от хората в света са дарили пари през 2024 година, а какъв дял от доходите си, как и за какво – определят културата и начинът на живот.
Според проучването хората в страните с ниски доходи са два пъти по-щедри от тези в страните с високи доходи, когато става въпрос за подпомагане на нуждаещи се хора и даряване на благотворителни организации.
Хората в страните с ниски доходи отделят средно 1.45% от доходите си за добри каузи, докато в страните с високи доходи този процент е 0.7%. В Африка хората даряват средно 1.54% от доходите си за добри каузи в сравнение с 0.64% в Европа.
Нигерия е най-щедрата страна, където хората даряват средно 2.83% от доходите си за благотворителни организации, религиозни организации или за хора в нужда. Три държави от Г-7 имат едни от най-ниските равнища на даренията като дял от доходите (Франция – 0.45%, Германия – 0.39%, и Япония – 0.16%).
Най-популярната кауза в световен мащаб са децата и младежите – за тях са дарявали 29% от хората по света, тя е сред водещите каузи на всеки континент. Един от всеки четирима (26%) дарява за хуманитарна помощ и подпомагане на пострадали от бедствия, а в Азия хората са най-склонни (16%) да подкрепят екологични каузи.
В доклада се разглежда и какво мотивира дарителството. За повечето хора в света това е желанието да допринесат за промяна (65 %). Почти една пета (18%) са вдъхновени от нещо, което са видели по новините, а социалните медии са най-често използваният начин за откриване на нови благотворителни организации (14%).
Дарителството в България
Дарителството у нас е каквото е дарителството в Европа. Повече от половината (57%) от хората в България са дарили пари за добри каузи през 2024 г.
Българите даряват относително по-голям дял от доходите си (0.76%) от средното европейско ниво (0.64%).
Докладът показва, че българите са склонни да подценяват своята щедрост. Нашата самооценка предполага по-ниско ниво на готовност за даряване, отколкото показва действителното ни поведение. България се нарежда на 83-то място от 101 държави по самооценката ни за това колко сме щедри. Но сме на 61-во място сме по отношение на дела на доходите, които даряваме – веднага след Норвегия и наравно с Нова Зеландия и Судан.
Отделяме два пъти по-малко часове за доброволен труд от Европа
Средното време, прекарано в доброволческа дейност, на човек в България през 2024 г. е 3 часа и 45 минути. За сравнение в Европа е 6 часа и 30 минути, в света е 9 часа.
През 2024 г. българските граждани са подкрепили 2 до 3 каузи – както финансово, така и с доброволен труд. Единствената кауза в топ 5 на всеки континент са децата и младите хора, като почти 30% от дарителите по света са подкрепили тази кауза. В България 37% от дарителите подкрепят каузи, свързани с децата.
Дарителите в България са ориентирани предимно към хуманитарни каузи и са по-малко склонни да отделят средства за изкуство, наука или граждански права. Възрастните хора, които водят нерадостен живот поради бедност и липса на социални контакти, са били във фокуса на близо четвърт от дарителите (23%).
91% от дарителите на хуманитарни каузи са дарили средства за пострадали от бедствие в България, а 33% са дарили средства и за кризи по света.
Само 9% от дарителите са избрали да подкрепят опазването на околната среда, докато хуманното отношение към животните е привлякло почти двойно повече.
За да даряваме повече
Факторът, който би довел до увеличаване на дарителството в България, е увеличаване на доходите, смятат 54% от респондентите. Така мислят и 45% от хората в света.
Световният доклад за дарителството '2025 и мястото на България в него коментираме в предаването "Другият до мен" с Людмила Атанасова – директор "Програми за НПО" и Любомира Видева – експерт "Маркетинг и дарителски услуги" във Фондация Bcause. Те разказаха още за работата на организацията и предстоящата инициатива "Щедрият вторник":
Природният феномен "Подводна вкаменена гора" е открит на около 18 метра дълбочина в района между гр. Созопол и островите Св. Иван и Св. Петър. Мястото е уникално в световен мащаб, тъй като вкаменени дървета под вода има на много малко места. Смята се, че нашата "Вкаменена гора" е на около 20 милиона години, според геолозите. Първите..
"Казвам се Анита Гергова и съм горда майка на четири породени деца. Те са моето вдъхновение да се свържа с Адел Фабер и Илейн Мазлиш и да поема отговорността и ангажимента да разпространя техните световно признати курсове сред българските родители и всички хора, работещи с деца." За това къде и кога се поставят граници между родители и деца,..
"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов неговата учителката в Бургаската природо-математическа гимназия Мариана Анастасова. На юнската сесия той успешно взе и последния си изпит за тази учебна година и от есента ще е второкурсник във..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България. "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието..
Борислава Зашева е училищна психоложка и семейна терапевтка. В рубриката "Всичко за образованието " тя коментира причините за възникване на конфликти в..
Рубриката "Семейни маршрути" ни отвежда в пещерата "Магурата", гр. Белоградчик, където на 16-и август ще бъде представен интерактивен спектакъл..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg