Първите изпълнителски състави в професионалните ансамбли, създадени през втората половина на ХХ век, се сформират от певци, инструменталисти и танцьори, носители на традиционни музикални и танцови умения. Диалектните изпълнители постепенно се откъсват от своята иманентна среда, а работата в тези състави оформя нов творчески облик в нефолклорно пространство. Сред доайените на ансамбъл „Тракия” – Пловдив са граовската певица Бойка Секиранова и кавалджията Иван Антонов. Неотдавна Съюзът на българските музикални и танцови дейци отличи двамата артисти с наградата „Златна лира“ за високи художествени постижения. Иван Антонов и Бойка Секиранова участват в първите музикално-танцови програми на професионалния състав заедно с изтъкнати композитори, диригенти и хореографи: Стефан Мутафчиев, Цветан Цветков, Тодор Пращаков, Кирил Дженев и др. Работата в ансамбъла е целият им съзнателен живот.
Бойка Секиранова е родена в сърцето на Граово (Средна Западна България). Едноименното селище обединява селата Конска и Режанци, Брезнишко.
Родното ми село Граово е малко, но прочуто с песнопойци, от които съм учила песните. Моят репертоар е от възрастни жени, майка ми и дядо ми също пееха много хубаво, разказва Бойка.
Нейният род единствен в България носи фамилията Секиранови. Шестгодишна участва в регионален фестивал. Спомен от тази първа сценична изява остава срещата й с певицата Гюрга Пинджурова, член на журито:
Когато излязох на сцената, хората искаха да ме вдигнат на столче, защото не се виждах. Казах си: Ами ако падна и се изложа, какво ще стане тогава? Гюрга Пинджурова ме взе до нея при журито, разпитваше от кога пея, какви са песните ми. Тогава се явих с бавни граовски песни и действително е за учудване, защото те са тежки, изискват вокална техника. И сега са трудни за изпълнение, след като вече имам опита на певица. Граовци се славят с хумора си, това се е предало и в песните. Когато пее, граовецът осмива недостатъците, които вижда около себе си. Такива са и моите песни – хумористични, но не забравям и безмензурните „марковски“ песни.
След гимназията Бойка постъпва в школата за ръководители на самодейни състави в Пловдив. По това време се сформира ансамбъл „Тракия” и на 1 март 1975 г. се сбъдва голямата й мечта. В състава тя носи богат репертоар от граовски песни, върху които се създават емблематични за пловдивския ансамбъл партитури. 40 години солира в хоровите обработки на „Ой, шопе”, „Хубава мома”, „Пило ли е магарето вино”, „Мито, мори” и др. Известни са два записа с нейни песни в Радио Пловдив – „Преминула бела Бека” (1979) и „Седнало е Нине” (1987) (обр. Т. Пращаков), издадени в две грамофонни плочи (ВНА 1038, ВНА 12177) и „Дамян танац води“ (обр. М. Попов), включена в компактдиска „Гроздана“ (2000). Защо обаче, певицата не записва самостоятелно, като се има предвид изпълнителския стил и репертоар, които притежава? Вероятно от тук нататък Бойка Секиранова ще намери повече време за звукозаписна дейност. "Нека новите колеги обичат работата си така, както аз обичах моята през тези 40 години в ансамбъла", каза пред младите изпълнители певицата.
Един от първите оркестранти в състава на ансамбъл „Тракия” е кавалджията Иван Антонов. Въпреки, че семейните корени са от Ряховци, Габровско, той е познат като музикант с тракийски инструментален почерк. От малък е откъснат от родното място, но музикалната основа получава от местния учител Иван Цветков.
Не мога да кажа, че този край е без традиции в народната музика, но е по-беден в тази област. Като изпълнител трябваше да се развивам и да обогатявам репертоара си. За това предимно свиря тракийска музика, тя е по-богата на орнаментика и предразполага за повече импровизации, уточнява Иван Антонов.
Завършва музикалното училище в Котел, където му преподава известният кавалджия Никола Ганчев. В обучението и усъвършенстването на музиканта допринасят и други кавалджии-тракийци – Драган Карапчански и Стоян Величков. Трябва да отбележим, че музикалната дарба при него не е семейна традиция, но той е наследил една друга черта в рода си – любовта към природата и животните. "Може би това най-много е помогнало да засвиря на кавал и да избера тази професия", добавя той. Постъпва в оркестъра на ансамбъл „Тракия” през 1977 г. и в продължение на 40 години е част от него. За фонда на БНР Иван Антонов регистрира записи на пиеси за кавал и оркестър: „Ряховски мелодии”, „Овчарски свирни”, „Песен и кръвенишка ръченица”, Ряховско хоро”. Кавалджийската традицията в ансамбъла днес продължават неговите колеги Георги Кънчев, Темелко Иванов и Дамян Йорданов, търсен е от млади последователи в народната музика.
Работата в ансамбъла много помогна в развитието ми на артист-оркестрант. Именно тук открих своите възможности като изпълнител и намерих поле за изява, признава музикантът.
В ансамбъл „Тракия” Иван Антонов създава семейство с тракийската певица Златка Стефанова, дългогодишен солист и хормайстор. Музикално-сценичната традиция в семейството им е наследила тяхната дъщеря Таня, класическа балерина в Държавна опера – Пловдив.
След това ще ви разкажа как премина срещата на ценителите на словото с писателката от българо-сирийски произход Даян Шаер. А Нурай Садулов ще ни отведе, не къде да е, а в страната на любовта и виното с рубриката "Франция, Мон Амур!". Очакват ни изненади, само останете с нас от 16 до 18 часа на 90 мегахерца, и онлайн, в реално време на..
През месец април Бургас ще се превърне в сцена на фолклорно вдъхновение и съхранена традиция с третото издание на Националния фолклорен конкурс „С песните на Златка Ставрева“. Събитието, което носи името на емблематичната странджанска певица, ще се проведе на 25 и 26 април, като официалният старт е предвиден за 09:30 часа в Дома на културата на..
И тази пролет, на 12 април, лазарки от Народно читалище „Родопски фар“ ще обиколят домовете в кърджалийския квартал „Гледка“, за да благославят и пеят за здраве и плодородие. За възобновената традиция разказа Здравка Димитрова – библиотекар в читалището. „И тази година ще спазим обичая лазаруване. След шестгодишно прекъсване, миналата година..
Зимата тази година не беше достатъчно студена, което доведе до преждевременно събуждане на някои овощни култури. Това явление беше забелязано още през февруари, особено в Северна България, където температурите бяха сравнително по-ниски, но недостатъчни, за да задържат всички дървета в покой. Преди десетина дни бяха регистрирани значителни..
И сега към една друга гледна точка, тази на потребителите, на фона на предстоящия протест на ресторантьори и хотелиери . Мъже бойкотират ресторанти с любимата си шкембе чорба заради цени , сходни по думите им с Париж и Лондон. Това е така, според създателите на кулинарната платформа за любители на шкембе чорбата Шкемб о гайд . Цените, според..
Жители на ардинското село Бял извор, махала Сара, сигнализираха за пореден път Радио Кърджали за дългогодишен проблем между тях и собственици на животновъдна ферма. Те твърдят, че животните от фермата - крави и овце, са пускани безпризорно, като по този начин влизат в градините им и унищожават продукцията. Освен това създават и..
Двама млади лекари пренебрегнаха много по-доходната работа във Франция и Шотландия иостанаха в България и дори в Кърджали, за да спасяват човешки животи. Д-р Кристина Бонева е офталмолог, а д-р Антон Бонев е рентгенолог. Говорят с жар за работата си още повече, че и за двамата изборът на тази професия е сбъдната детска мечта. Не премълчават, че..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478