1 ноември: Будни ли сме щом пишем и четем?

Днес честваме Деня на народните будители. Като официален национален празник за първи път денят се чества на 1 ноември 1921г.  Всеки би казал, че след като пишем и четем сме будни. Ясно и точно! Само че в Библията в „Откровение 3:1“ се казва - „Ти имаш име на жив, но си мъртъв!“.

Живи били и хората на които апостол Йоан е написал споменатия абзац от Библията в църквата на малоазийския град Сарди. Каква е ползата, че сте живи иска да каже апостолът, след като сте духовно мъртви и вървите към сигурна духовна смърт?

В мрачните и студени години на едно не кратко владичество са живели хора с буден дух, които са чувствали с душата си, че някъде там има записана мисъл, книга или писмо, които са създадени за да пребъдат.

За гореспоменатите е било като дълг да намерят словото, да го преведат или да го препишат, за да може по този начин да се разпространи и да достигне до всеки. Те са били наясно, че на народа трябва да му се говори, за да се пробуди от унеса на едното оцеляване. Защото хората дори и в най-тъмните времена имат нужда да нахранят душата си, да отвори очите си и да знаят.

Нима днес е различно? Нима днес не живеем в глад и мрак? В ерата на технологиите сме компетентни за всичко и всеки. Има от къде да прочетем и сякаш повече нямаме нужда да бъдем будени.

И все пак в днешния ден си спомняме за лечителите на душата от едно минало, донякъде забравено време. Помним ги основно заради портретите по стените в училищата, където имена като Свети Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Васил Левски и Христо Ботев ни наблюдават през запрашените стъкла на счупената рамка и виждат изкривеното бъдеще за което са дали живота си.

Но кого да обвиним за това? Към кого трябва да насочим нападките за заобикалящата ни действителност? Кого да набедим за несправедливости в която се будим и заспиваме ежедневно? Виновни в днешните тежки времена няма, понеже кривото вече не се поправя… то е „новото нормално“.

Нека не забравяме, че не само семето е важно. Важна е и почвата. Защото ако почвата не е плодородна или не иска да приюти будното семе, то няма да пребъде.

А защо св. Иван Рилски е поставен в центъра на този празник? Къде са будителите и църквата като пантеон на духовното водачество в тези кризисни времена? Отговорите чуйте в интервюто на Ангел Шенков с историкът Димитър Димов в звуковия файл.