Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Трябва да знаем, че прошката е най-важното нещо, и да бъдем единни, иначе пътят ни няма да бъде дълъг"

Спомен за Теофана Текелиева: Работата на попрището на културата е подвиг

През годините след 89-а, миналото се задраска, и то от тези, чиито родители изучихме, казваше общественичката


В навечерието на най-светлия и красив български празник, 24 май, ни напусна общественичката Теофана Текелиева, неписаната история на театъра в Кърджали. Родена е на 12 юни 1930 г. в Пещера. Завършва гимназия в родния град, после българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“. От октомври 1952 г. живее и работи в Кърджали. Първо става учител в Гимназията „Христо Ботев“, а после преподава детска литература в новооткрития Учителски институт.
От 1964 г. е директор и художествен ръководител на Драматичен театър „Димитър Димов“. Сродяването й със сцената трае 21 години, а с културното развитие на областта - цял живот. Автор е на „Алтернативна хроника“, която съдържа не просто мемоари, а изстрадани истини. В стихосбирката си „Въздишки на времето“, пише за кърджалийци с любов, топлина, доброта и сила.
Преди няколко години издава книгата "Кърджали 1912-2018 г.-Столетието", което представя институтите на културата, както и учените и творците на Кърджали.
Текелиева е носител на орден „Св. Св. Кирил и Методий“ - първа, втора и трета степен и на много медали, грамоти, плакети.
Имах високата чест и щастието преди години, да направя интервю с общественичката, преди излизането на сборника "Столетието". Нека да чуем този спомен за Теофана с преклонение и смирение, защото тя пишеше с любов и отдаденост, докато имаше сили.
За обемния си труд "Столетието" Текелиева казва: "Първият том на "Столетието" всъщност обхваща повече образованието и културата в Източните Родопи и Кърджали. Втората част, която още не е излязла и чиито срок така доста се удължи, е вече готова, но още не е дадена за печат. Тя се спира върху конкретни личности, които създават творчеството в нашия град и окръг. По-скоро тя е за творците на Кърджали и Източните Родопи. Разбира се, тук става и дума и за всеки от нашите културни институти, за някои от училищата в града, за читалищата. Този въпрос за образованието и културата е много важен, и много сложен, особено днес, в днешните по-бурни времена и може би това, че аз съм свидетел на три епохи, ме накара и ме застави да пиша. За това, което беше и това, което мина. А какво ще бъде - вие ще кажете".
За писането и будителството: "За мен е удоволствие да пиша, за мен това не е лишение, аз никога не съм обичала празните приказки и така да не знае човек какво да прави. Но може би защото още мога да разсъждавам, да чета и да пиша....Вашият въпрос ме навежда на една мисъл от една авторка от Кърджали, която пише хумористични изречения. И по-скоро свързани с философията на Мърфи. Попитали на 1 ноември, едни ученици от началния курс, малки, какъв ден е днес. Те казали "Свободен". Мисля че напоследък се говори повече за будителите, повече се подчертават онези моменти, които поддържат и създават патриотичното възпитание на децата, а по-късно и на по-възрастните, което е много важно. Но без будители, България нямаше да я има днес".
Нуждаем ли се много силно от миналото си: "През тези години, които минаха след 89-а, миналото се задрасква. Може да звучи силно, но аз съм пристрастна. Заличава се нашият живот, онова което построихме, и то от тези, чиито родители изучихме, а те изучиха децата си. Това означава, че ние заличаваме историята. Историята е такава, каквато е, харесва ли ни, или не ни харесва. Но да отричаш напълно онова, което вече е било, ценностно и стойностно, мисля, че отричаш своята Родина, своя род и себе си".
Какво да вземем от миналото, за да ни бъде: "Онова, което поддържа духа на народа, онова, което ни кара да изтръпваме и благоговеем пред всички онези, които са създали България. Онова, пред което ние сме длъжни да коленичим, защото всеки от тях е дал нещо от себе си". "С уважение към мъките и страданията на всеки един, които е преживял той или дедите му".
Продължава разговорът ми с Теофана Текелиева, който направих приживе с интелектуалката и общественичка през 2017 година. Дали театърът трябва да се изучава в училище? Какво е отношението й към състоянието на културния институт и болката й за опазването на българската култура. Какво казва тя за утвърдените творци и за писането не като призвание, а като комерсиално занимание. Накрая - за чистотата на езика ни и завета на Теофана за 24 май.
Дали театърът да се изучава в училище? "Театърът звучи доста общо..... Но като слушам въпросът ви, се питам: За кой театър става дума? За автори, които никой не е чувал, и постановки, които създават друга представа за живота край нас. Така че театралното изкуство трябва да се знае, театър трябва да се посещава, но мисля, че съвременният театър е малко по-далеч от народа, но малко по-близо до специалистите, които снобеят, бих казала. Нека има и за тях, трябва да има.
Кога е била последно на театър и среща ли се с актьорите: "Отдавна не съм ходила, отдавна съм скъсала с нашия театър, защото не излизам. Имам някои конкретни връзки с някои от тях, но и доста огорчения, които ме отдалечиха. Но общо взето, знам какво става. Правят се театърът да се закрепи, и от Игнатов, и от Савчов, и сега от Гълъб Бочуков. Много трудно....Времето е друго, хората по друг начин гледат вече на това изкуство, живеят твърде трудно. Но на театъра трябва да се помага, и трябва да се знае, че е български театър. Както и читалищата, за които пиша в книгата, са български читалища. Както и мултикултурата, за която говорим, не може да бъде мултикултура между две еднакви селища. ...
Театърът все пак е по-здравото, и читалищата, те ще излязат от тази трудност".
За чуждиците в българския език: "Не съм краен пурист. Чистотата на езика е свързана и с това, че в него навлиза и международна лексика. Обаче, сещам, се че "Аз съм българче", почти изчезва. Толкова много приказки се изприказваха, но го няма. Няма го, така както го имаше. И в това смисъл, реших в моята книга да цитирам за читателите, стихотворението "Българския език" на Иван Вазов. Когато той говори за "Език свещен, на моите деди". Не знам дали е така за всички вече. За мен е така".
Накрая чуйте и поздравът на Теофана Текелиева за 24 май.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Кремена Станилова, психотерапевт

Съвети за мотивация и постигане на цели през 2025 година

Началото на годината – идеалният момент за нови цели и мотивация. С настъпването на 2025 година, много хора търсят начини да стартират годината по позитивен и целеустремен начин. Кремена Станилова, психотерапевт от Хасково, споделя своите съвети за това как да се мотивираме, да поставим реалистични цели и да намерим баланс в живота си. Защо началото..

публикувано на 03.01.25 в 10:55

Първото бебе за 2025 година в Смолян е момченце

Първото бебе за 2025 година в Смолян е момченце на име Даниел. Първото бебе за новата година се роди в 9:45 часа на 2 януари в АГО отделението на МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ – Смолян. Момченцето, което носи името Даниел Емилианов Бакърджиев, тежи 3,450 кг и е дълго 49 см. Родителите му са от Смолян, а това е второто дете в семейството. Съобщи в ефира на..

публикувано на 03.01.25 в 10:35

Януари: от -20° до +15° с валежи и студ

Най-ниските температури през януари у нас ще бъдат между минус 20 и минус 15 градуса по Целзий, а най-високите температури ще са между 10 и 15 градуса. Това прогнозират синоптицитеот Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), представяйки прогнозата за времето през януари в страната. През януари се очаква средната месечна температура да..

публикувано на 03.01.25 в 09:35

"Вкусен следобед" на прага на 2025

Следва една рецепта за прочутия залцбургски шницел на Петя Аргирова, която живее в Германия. Какво ядат на Коледа и Бъдни вечер, които тепърват предстоят арменците? Разказва д-р Ахавни Кеворкян. Във втората част на предаването, първо ще ви предложа рецепта за руло с телешко и бамя, по-сочно от гювеч и за френска селска торта. Две..

публикувано на 30.12.24 в 14:03

Как изглежда зимна Виена?

Как посрещат, в Града на музиката и на Мечтите , прочут със Зигмунд Фройд,  операта, в страната на Моцарт, известна  с тортата Гараш, Новата година! Цяла Виена е окъпана от светлини, на коледните базари се продават лакомства, както и дървени библейски фигурки, греяно вино, и разбира се, звучи музика. А с какво е прочута австрийската..

публикувано на 30.12.24 в 13:15

Село Петково се оживи в очакване на 2025-а

В едно от известните родопски села Петково има само една къща за гости, затова пък, доста от петковлии си идват тук, за да пренощуват в собствените си домове. Къщите са стегнати, запазени, малко са порутените. За съжаление, веселби навън, на площада вече няма, но пък удоволствието да прекараш сред природата новогодишната вечер и да се..

публикувано на 30.12.24 в 12:45

Златоград посреща Нова година с пълни хотели

За Новогодишните празници, хотелите и местата за настаняване в Златоград са запълнени на 100 %. Идват основно нашенски туристи, рядко гърци, които иначе предпочитат спа услугите. Заради изравнените цени на хранителните стоки, гърците пазаруват все по-малко в родопския град. Повече за посрещането на Новата година , и за първия по-голям..

публикувано на 30.12.24 в 11:41