Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Реката тук в едно събира Родина, дълг, вина и болка..."

На 12 декември се навършват 32 години от трагедията във Върбица, когато десет военни загиват в придошлите ѝ води

Навършиха се 32 години от трагедията в река Върбица, когато придошлите води отнеха 10 млади живота на военнослужещи от поделението в Момчилград. 
По традиция общината в Момчилград организира всяка година на 12 декември възпоменателна церемония на паметника, който е изграден на брега на реката и бележи мястото на тежката катастрофа. 
В понеделник сутринта венци и цветя напаметника поднесоха кметът на община Момчилград Илкнур Кязим и председателя на Общинския съвет Ерсин Юмер, представители на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, общински служители, момчилградчани. Присъстващите на церемонията почетоха с едноминутно мълчание паметта на лейтенантите Илиян Попски и Русин Самуилов, сержант Ангел Илков, ефрейторите Велин Хаджиев, Желязко Христов и Иван Янков, редниците Красимир Канев, Николай Сандев, Петко Петков, Стефан Стефанов. 10-мата загиват на 12 декември 1990 година след като при форсиране с военни машини на Върбица са отнесени от приливна вълна, образувала се в резултат от няколко дневните валежи от дъжд.

"12 декември е една черна дата в историята на Момчилград. В този ден десет млади мъже в разцвета на живота си, които служат на родината, намират смъртта си във водите на реката. Момчилград няма да ги забрави", каза кметът на общината Илкнур Кязим по време на церемонията.

Трагичен инцидент, който остави отпечатък върху живота на всички ни. Така определи случилото се през 1990-та Пламен Петков, който тогава, преди 32 години, е бил началник служба "Възпитателна работа , информация и връзки с обществеността" във военното поделение в Момчилград.

"Както пише в поделението - болка, тревога и вина, всичко е слято в едно. Има и виновни, има и болка", казва Пламен Петков. Той си спомня, че в началото водата е била малко, после е започнала да се покачва и започва да влачи камъни и дървета, което прави спасяването почти невъзможно. Въпреки това половината от заседналите в реката са спасени. За десетимата загинали спасението не идва. "Дойде вертолет, но той закъсня. Последният войник към 12 и нещо се удави, а вертолетът дойде десет минути след това", разказа още Пламен Петков. 
Грешката я знаят всички, които са запознати с военните дела. В реката са влезли едновременно и с голяма скорост всички тежки машини, а по правилата първо минава едната, след като излезе на другия бряг влиза втората и така, докато премине цялата колона. В добавка е неопитността и решението на командването да се чака вертолет.
"Шофьор съм на линейка. Три-четири пъти идвах. Войниците викаха за помощ... Тук местните викаха, дайте да вземем въжета, да вържем гуми и да ги пускаме, все ще се спаси някой", спомня си и Панайот Стамов и допълва, че военните са били против и са настоявали да се чака вертолета. 

Синът на Величка Митева е служил в поделението  през 1990 година. Тя е на възпоминателната церемония от негово име и разказва: "По някаква случайност не беше на машините. С автобус е отишъл на стрелбището. Аз бях тук. Дойдохме с още две жени. Беше ужас. Този мост беше въжен, който се люлееше отвсякъде. Когато дойдохме, имаше машини, които още се виждаха до половината. Водата продължаваше да приижда със страшна сила. Голяма трагедия беше... Моят син ми се обади сега. Той е в Копенхаген. Майко, да не забравиш, че днес е 12 декември, каза ми. Всяка година на 12 декември идвам. Защото съм благодарна, че моят син остана и много тъгувам за тези деца."

Панайот Стамов също идва всяка година, защото е участвал и е помагал тогава. "Влече ме нещо да идвам", казва той.

А Пейчо Марков смята, че е можело момчетата да бъдат спасени. "Цялата работа дойде от този, който каза, че ще дойде вертолет. И спряха да се занимават", казва мъжът. И е тук и след 32 години, защото загиналите "са млади момчета, трябва да ги почетем, защото те умряха за България".




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

За градинарите: Как зимата повлия на овощните култури и как да действаме през пролетта

Зимата тази година не беше достатъчно студена, което доведе до преждевременно събуждане на някои овощни култури. Това явление беше забелязано още през февруари, особено в Северна България, където температурите бяха сравнително по-ниски, но недостатъчни, за да задържат всички дървета в покой. Преди десетина дни бяха регистрирани значителни..

публикувано на 03.04.25 в 15:40

Любители на шкембе чорбата бойкотират ресторанти

И сега към една друга гледна точка, тази на потребителите, на фона на предстоящия протест на ресторантьори и хотелиери . Мъже бойкотират ресторанти с любимата си шкембе чорба заради цени , сходни по думите им с Париж и Лондон.  Това е така, според създателите на кулинарната платформа за любители на шкембе чорбата Шкемб о гайд . Цените, според..

публикувано на 02.04.25 в 14:11

Остарял закон сблъска съседи в село Бял извор

Жители на ардинското село Бял извор, махала Сара, сигнализираха за пореден път Радио Кърджали за дългогодишен проблем между тях и собственици на животновъдна ферма. Те твърдят, че животните от фермата - крави и овце, са пускани безпризорно, като по този начин влизат в градините им и унищожават продукцията. Освен това създават и..

публикувано на 02.04.25 в 00:04
Д-р Кристина Бонева и д-р Антон Бонев

Семейство млади лекари предпочете Кърджали пред Франция и Шотландия

Двама млади лекари пренебрегнаха много по-доходната работа във Франция и Шотландия иостанаха в България и дори в Кърджали, за да спасяват човешки животи. Д-р Кристина Бонева е офталмолог, а д-р Антон Бонев е рентгенолог. Говорят с жар за работата си още повече, че и за двамата изборът на тази професия е сбъдната детска мечта. Не премълчават, че..

публикувано на 01.04.25 в 23:59
Негово Превъзходителство Посланикът на Франция в България Жоел Мейер и Нурай Садулов

Франция, мон амур! Еп.47

Епизод 47 на рубриката на Радио Кърджали "Франция, мон амур!" е много специален. Заедно с водещия Нурай Садулов в студиото е не кой да е, а Негово Превъзходителство Посланикът на Франция в България – господин Жоел Мейер, който отговаря на въпросите:       Какво мисли за нашия край, харесва ли Родопите ? Какво е мнението му за българската кухня..

публикувано на 01.04.25 в 20:31
Момент от състезанието пред погледа на техническия съдия Супита Шенкова

Бариста шампионатът в Кърджали показа, че кафето е страст, изкуство и любов

Първото за Кърджали състезание за баристи вече отмина, но емоцията и полъхът на новото, което надпреварата донесе в града, още дълго ще се усеща.  В края на миналата седмица 14 участници влязоха в спор кой ще направи най-вкусното кафе и най-атрактивният кафе-коктейл и ще спечели титлата най-добър бариста на Кърджали. Младата Любомира Соколова изпъкна..

публикувано на 01.04.25 в 16:34

Инициативен комитет поема каузата за възстановяване на паметника на д-р Страшимир Дочков

Инициативен комитет поема каузата за възстановяване на бюст-паметника на българския лекар, революционер и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, д-р Страшимир Дочков. Роден в Цариград, животът му е неразривно свързан със Свиленград, където работи до последните си дни. Станимир Гелимачев от комитета разказва за инициативата...

публикувано на 01.04.25 в 11:04