Много от жителите на областния център познават Иван Михайлов като човека, който продава стари книги до бившия ресторант "Москва", но по-любопитното е, че дарените институции не знаят много за него. За читалищните секретари той е просто един мъж от Кърджали, който им носи книги. Всичко започва случайно преди шест години, спомня си Иван Михайлов: "Тогава една читалищна секретарка помоли - при мен имаше едни книги - ако ги купим, на колко лева ще ни ги дадете. Като каза "за читалище", викам - по 50 стотинки. Само че се оказа, че читалищният председател отказва да даде пари. Исках накрая даже да ги подаря, отказа... Тя ми каза тогава, че, за да не закрият едно читалище, трябвало в библиотеката, която е към него, да имат минимум 3000 книги. Тогава ѝ казах - на мен често ми дават книги, дайте телефон. И след има-няма 20 дена ѝ звъннах, че към 200 книги мога да им дам. Хората вече знаеха, че повечето книги ги дарявам и ми носеха."
Първите две институции, които получават по 250 книги от Иван Михайлов, са читалището и училището в кв. "Гледка" в Кърджали. След това от читалище "Обединение" му дават списък на всички читалища в областта с телефони и адреси. "И аз само звъня и питам - имате ли нужда от книги?"
Последното читалище, получило книги от Иван Михайлов, е това в кирковското село Долно Къпиново. Отделил за тях 16 кашона с над 800 тома литература. В област Кърджали дарените читалища са 14, други шест са на територията на други области. На някои от институциите е носил книги по два-три пъти. Винаги е отказвал грамотите за дарение, които са му предлагали. "Защото аз не искам, както се казва, с чужда пита помен да правя. Защото книгите са ми дадени от друг и аз ги дарявам. Не са мои", обяснява Иван Михайлов. Дарява, защото не иска книгите да бъдат хвърляни. Така спасява както книгите, така и читалищата от закриване.
Някъде имат предпочитания за даряваната литература, с които Иван Михайлов, разбира се, се съобразява. В едно читалище близо до Крумовград секретарката поискала любовни романи, защото имало много млади жени в селото, които обичали да четат тази литература, а вече били прочели двайсетте книги в библиотеката. А в асеновградското село Тополово имали нужда от учебна литература, която се изучава в училище. В Звездел пък пожелали само криминални романи, защото имало много младежи, които търсели криминалета.
Други пък, които знаят, че събира книги, си дават заявки за конкретни заглавия, а Иван си записва желанията в специална тетрадка. "Има пет-шест млади мъже 35-36-годишни - всеки ми се похвали "покрай теб съм натрупал 700-800 книги", казва Михайлов.
От десет до осемдесетгодишни са почитателите на книгите, които се спират край антикварния щанд на Иван Михайлов. Търсят разнообразна литература - и приключенски, и класика - западна и руска. Някои искат само исторически, други само географски, има човек, който търси всичко, свързано с морето, човек от Ардино пък чете предимно уестърни.
Контактите с хората, без значение от възрастта им, и удовлетворението в очите на читателите носи радост и на Иван Михайлов. Понякога го натъжават лошите думи, които чува за себе си – че лъжел, че печелел много пари и отново казва, че го води желанието да достави радост. Тъжно му е и защото днес младите четат по-малко, предпочитат да получават информация от интернет. Но не всички са такива.
"Много има - четат, изселници от България. И ги питам повечето защо вземат по шест, по седем книги. Четем ги, за да не забравим езика", отговаряли нашенци на Иван Михайлов.
Той вече е уговорил и следващата доставка книги с кмета на Звиница. След 3 март около 450 тома ще потеглят към читалището там към своите нови читатели.
Предаването " Вкусен следобед" се слуша и зад граница. Там имаме аудитория и благодарение на нашите приятели в странство . Кулинарката Петя Аргирова овкусяваше неделите ни, с нейните любопитни и подробни рецепти, които винаги се случват . Запомнящи са интервютата за масления щолен, за заешките бутчета от Тюрингия, за това как се..
Eдна от големите приятелки на предаването, поетесата Божидара Ангелова посвещаваше остроумни и забавни стихотворения на "Вкусен следобед", а много често и разсмиваше слушателите с глъвоблъсканиците как да почиваме на Луната, коя е промоцията на всички промоции , как да се измъкнем живи, ако не разпознаваме приятелите и шефа си и с..
И друга наша приятелка зад граница побърза да ни поздрави, още повече, че и "Вкусен следобед", и самата тя, наскоро имаха рожден ден, тоест делят една и съща съдба в календара . В своето представяне Весела пише, че е поносимо разсеяна; ужасяващо бавна, но точна и вярна . Затова дори и когато си говорим отвреме навреме, тя е невероятна..
Първата приятелка на предаването "Вкусен следобед" бе Роса Соколова - писателят енергетик, чийто дом е нейна крепост. Там беше и първата ни среща, а освен нея, там ме посрещна и невероятно трудолюбивия Алдо, както и куче, костенурка , котка и красива градина с екзотични плодове. А първия ни десерт заедно беше пъпеш с други плодове и сок от бъз...
Цвети Радева, водещата на фолклорното предаване „Имат ли песните спиране?“ по програма „Хоризонт“ на БНР, спечели голямата награда „Сирак Скитник“ за 2024 г. „Тази награда е голямо признание, защото тя е точно за фолклорно предаване,“ сподели Цвети Радева. „Не очаквах това отличие, особено след като бях в конкуренция с Радио Варна и техните..
Къде в града биха се реализирали с испански език, първо. Във моето училище има 0.5 паралелка строителство и архитектура и 0.5, говоря, за 2024 - 2025 та година - 0.5 интериорен дизайн. Знаете, че в сектора и ма недостиг на кадри. Ученици от езикови паралелки масово учат архитектура". "Мисля, че е редно да се даде шанс на такива гимназии,..
Община Кърджали прави за трети път опит да сформира доброволно формирование, което да помага на огнеборците, както и при наводнения, земетресения, издирване на хора при кризисни ситуации. Кандидатите трябва да са здрави и неосъждани, като преминават 160 часа обучение, което им се заплаща . Заплащат се и дейностите, в които ще участват...
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478