До 30 май в Артгалерията на НДК в София може да се види юбилейната изложба на Стоян Илиев. В нея той показва както живописни платна, така и пластики от дърво. Това не е случайно – в Художествената академия той има късмета да учи при двама големи майстори: скулптура – при проф. Любомир Далчев, живопис – при проф. Дечко Узунов. В много от картините му в експозицията могат да се видят багри от традиционните народни тъкани, приказност от фолклора ни. И още: красиви женски образи, но и футуристични форми, плод на въображението му.
Аз съм отрасъл в едно китно село – Лиляк, край Търговище, но съм роден в Здравец – разказва той. – В този край има села с цветни имена: Божурище, Цветница. Израсъл съм с черги, престилки, с домашните тъкачни станове, с ковашките работилници. Това ми е детството, това е зарядът в човека, това е първият ми допир до творчеството. Разбира се, трябва да добавим и иконите в църквата, и репродукциите с портрети на възрожденци, просветители и т.н. Спомням си и един стар календар, който е от 1932 година, отпреди раждането ми. Той беше с прекрасни акварели на Константин Щъркелов. Всичко това ме заплени.
Стоян Илиев е роден през 1934 година. Работи в различни жанрове: живопис, графика, илюстрация, стенописи, дървена пластика. Има множество самостоятелни изложби и участия в колективни експозиции у нас и в чужбина. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска галерия, Нов български университет, на галерии в областните градове и т.н. Стотици произведения на художника са в частни колекции у нас и в чужбина. Има отличия от български и международни изложби. Как би определил начина, по който рисува? Защо при него мирно съжителстват традиция и модерност?
Това е въпрос на възпитание и вътрешно изграждане – споделя той. – Сега има и много по-модерни художници. Аз съм модерен за моето време. След това идват и нови поколения, които откриват други неща и т.н. Сложно нещо е изкуството. Но как съм създавал моите неща – това е някакво вътрешно чувство, заряд, пластична култура, която е строго индивидуална. Аз виждам понякога, че не приличам на никого, но не знам във вашите очи как е.
В картините си, обърнати към традицията, Стоян Илиев нерядко влага и загадка за зрителя – да открие форми, които невинаги се виждат на пръв поглед: например прегръдка, целувка. А в модерните му платна е стаена динамика, която се усеща почти физически. За пластиките си от дърво художникът споделя: „страшен труд”. Безброй малки елементи, подчинени и свързани от неговата визия. Абстрактни форми, но съзвучни на картините около тях.
Отиваме на третия етаж в НДК. Там преди време художникът е поставил мащабна арт инсталация, наречена „Полюси”. В нея е нарисувал образите на множество известни наши художници и скулптори. Разпънал е и ризата си – като образ на Разпятието. Не знам дали хората могат да разберат каква мъка е изкуството – добавя той. – Правиш го и не знаеш какъв резултат ще има.
Снимки: Венета ПавловаАко се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..