В месеца, в който отбелязваме Празника на славянската писменост и на българската просвета и култура, две станции на столичното метро: Софийски университет "Св. Кл. Охридски" и Стадион „Васил Левски”, са територия на изложбата „Писатели през фотообектива”. Влизайки в метрополитена, посетителите могат да се насладят на ретрофотографии, запечатали прочути, но и позабравени наши майстори на словото. Да усетят чара на времето, когато в ателиетата фотографите са търсели специални ракурси и осветление, за да представят най-интересно дадена личност. Или са градили специални композиции за груповите снимки – каквато е например тази със сътрудници на прочутото литературно списание „Златорог” (1920-1943 г.). Създател и редактор на изданието е известният критик Владимир Василев. Сред авторите в списанието са големи имена в нашата литература като Йордан Йовков, Емилиян Станев, Елисавета Багряна, Ангел Каралийчев и много други. Виждайки интересната фотография в метрото, пътниците биха могли да потърсят повече информация за списанието, свързано тясно с културния разцвет на България между двете световни войни.
Изложбата с постери е под патронажа на Столична община. Оригиналните снимки са притежание на Националния литературен музей. Нейни организатори са фондациите „Национална академична библиотечно-информационна система” (НАБИС) и „Америка за България”. Фотосите са дигитализирани със средства по международния проект EuropeanaPhotography.
Неговата идея е да бъдат събрани фотографии с художествена ценност от първите стотина години на това изкуство, и по-точно – от 1839 до 1939-а – казва в интервю за Радио България Екатерина Дикова, проектов мениджър в НАБИС. Всъщност, нашето българско участие се оказа доста успешно, защото вече имаме събрани около 16 хиляди снимки при положение, че бяха договорени 15 хиляди. В него участват 19 организации от 13 европейски държави. Наскоро беше открита изложба „Нашето вчера” в Пиза (и с българско участие), която очакваме да гостува в България тази есен.
16-хилядният български архив съдържа фотоси, предоставени от 15 институции (архиви, музеи, библиотеки) и от трима частни колекционери. Темите в него са разнообразни: от етнографията и образованието до гражданските и професионалните обединения. И още: от Руско-турската освободителна за България война до двете Балкански и Първата световна. От промените в града и селото до пейзажните снимки, от портретите на известни личности: монарси, политици, военни, хора на културата – до обикновените български семейства. Предвижда се постерите с изображения на български литератори да бъдат експонирани и в други метростанции до 15 юни.
Снимките са предоставени от НАБИС.
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..