До 24 август любителите на природата и екзотиката могат да се насладят на изложбата „Антарктида – студеният юг” в Националния природонаучен музей. Повод за нея е 125-годишнината на музея. Автор на експозицията е известният български фотограф Иглика Трифонова. Ледено природно великолепие, спиращи дъха пейзажи, екзотични и невероятно симпатични местни жители: тюлени, пингвини, птици… – всичко това може да се види в изложбата. Тя е благотворителна – средствата от закупените творби ще бъдат използвани за създаване на образователни програми в музея за ученици и студенти с помощта на интерактивни методи. Иглика Трифонова два пъти е участвала в български експедиции на Ледения континент – през 2006 г. и 2012 г. Там, освен фотограф, е била и част от биоложкия екип. Член е на Българския антарктически институт, вицепрезидент е на световната Асоциация на младите полярни изследователи, председател е на българската й секция.
Иглика Трифонова се запалва по Ледения континент от разказите на големия български полярен изследовател проф. Христо Пимпирев. Седем години чака да събере пари, накрая тегли заем от банка и заминава. „Изплащах го пет години, но не съжалявам за нито една стотинка, защото беше невероятно преживяване. А и намерих приятели за цял живот” – казва тя в интервю за Радио България. И още:
„Антарктида е вдъхновение. Дори и сега, в България, където и да съм по света, аз я нося в сърцето си. Винаги, когато я видя на филм по телевизията или на снимка, сърцето ми прескача един удар. И, както казва проф. Пимпирев, Антарктида е вирус. Един път, ако си бил там, си заразен за цял живот да я обичаш безкрайно. Винаги ще искам да се върна, не ми се искаше да си тръгвам, когато бях там два пъти. Надявам се да предам това усещане на хората, които ще видят моите снимки.”
Според Иглика Трифонова на Ледения континент хората живеят в идеално общество, като семейство, в което всички си помагат. Там парите нямат значение. В случай на беда всички идват на помощ. И другото, което я поразява, е девствената природа, в която животните не се страхуват от хората. „Отиваме на място, където има хиляди пингвини. Малките пингвинчета идват до нас, почукват с човка по крачола ти, защото нямат страх, не знаят какво е. И усещането да не си заплаха за тях е страхотно” – добавя фотографът.
Какво бъдеще вижда пред Ледения континент?
„Бъдещето зависи от всички нас, тъй като трябва да го опазим такъв, какъвто е. За съжаление, туристическите услуги там сериозно нарастват. Все повече хора отиват на туристически кораби, замърсяват. Ние изследвахме човешкото влияние върху животните. А те намаляват с всяка изминала година, тъй като туристите им носят бактерии и вируси от цял свят. Антарктида е място, където няма бактерии и вируси, животните не са пригодени към тази среда, те живеят в стерилна среда. Така че бъдещето зависи от това как ние ще го опазим. По тази причина създадохме в България Асоциация на младите полярни изследователи, която всъщност е младежката организация на Българския антарктически институт. И нашата основна цел е да работим за популяризиране на екологични образователни програми. Ходим в доста училища в страната и се стараем да покажем на децата, че е важно да опазят собствената си страна, за да опазят и Антарктида.”
Иглика обича да прави портрети и на Ледения континент. Снима на воля… коренните му обитатели. И открива прилики с нас, хората. „Установих, особено при тюлените, че всеки от тях има различна физиономия и изразява различна емоция. Така че всъщност има доста портрети на животни. Другото нещо, което много силно ме впечатли, е, че ледът, който се намира по брега близо до българската база, понеже е прозрачен, когато го освети слънцето, блести като диамант. За мен това са полярните диаманти, те са изключително красиви. Разбира се, снимала съм и доста природни гледки. Например Окото на бог – това е едно много рядко явление, когато слънцето разкъсва гъстите облаци и лъчите му като стрели се сливат с океана. Много величествена гледка е. Така че съм се постарала да я хвана също. Изобщо, имах добър „улов” и двата пъти на Антарктида.”
Снимките са предоставени от Иглика Трифонова.
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..