Деветдесет процента от жителите на София подкрепят кандидатурата й за Европейска столица на културата

БНР Новини
Творби на съвременно изкуство посрещнаха международното жури в Софийска градска художествена галерия.
Снимка: Венета Павлова

Четири български града: София (заедно с Югозападния регион), Пловдив, Варна и Велико Търново, са на финала в престижното състезание за Европейска столица на културата през 2019 г. Международното жури започна своята обиколка от София. В нея не бяха включени добре известните туристически забележителности. Сред местата, които журито посети, са обекти в трансформация: рушащият се паметник „1300 години България”, чиято съдба предстои да бъде решена, старото трамвайно депо и запуснатото предгарово пространство, които ще станат сцена за проекти на съвременното изкуство. И още: обновеният Женски пазар с мултикултурната си атмосфера, изрисувани с огромни графити панелни блокове в квартал „Хаджи Димитър”, проект за облагородяване на софийски вътрешни дворове… Обиколката завърши в Софийската градска художествена галерия. Там се събраха представители на културата, изкуствата, на граждански организации и бизнеса. Ето какво каза за помощта на бизнеса чрез създаването на първия публично-частен фонд за финансиране на иновативно изкуство Атанас Гаров, заместник-председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България:

Това е един за първи път случващ се модел за финансиране на култура у нас и ние с удоволствие го подкрепихме, тъй като виждаме устойчивост в него. Разбира се, важно е да сме сигурни, че програмата и бюджетът, които са заложени, ще бъдат изпълнени. Вярваме в плюсовете на кандидатурата на София и Югозападния регион за Европейска столица на културата. Мисля, че вече за всеки е видно, че тази кандидатура и евентуалното спечелване на номинацията ще бъде огромен стимул за бизнеса в градовете ни, за сектори като ресторантьорство, хотелиерство, туризъм, услуги. Всички те с нетърпение очакват да спечелим. И ще направим всичко възможно да подкрепяме каузата през цялото време.

Снимка

Кметът на Благоевград Атанас Камбитов посочи, че бизнес подкрепата е споделена и от целия Югозападен регион. Това е пример как чрез традиции, обичаи, култура, новаторство, творчески идеи, може да се стимулира икономиката и да се създава заетост – отбеляза той. А софийският кмет Йорданка Фандъкова цитира резултати от изследване на агенция „Ноема” през юли:

Столичният кмет Йорданка Фандъкова и директорът на Софийска градска художествена галерия Аделина ФилеваКандидатурата на София е най-разпознаваемата в България със 78 процента от българите, които знаят за нея. Проучването е национално представено. Това е със седемнадесет процента повече от подкрепата за следващия град-кандидат, като 76 процента са забелязали съществена положителна промяна в културния живот на града през последните дванадесет месеца. Отчитат се повече събития на открито, повече европейски творци, идващи тук, трансформации в сгради и пространства. Още по-насърчително е, че когато участвахме в първия етап на състезанието, 67 процента от софиянци подкрепяха кандидатурата на София за Европейска столица на културата. Сега, дори неочаквано и за нас, те са вече деветдесет процента. Деветдесет процента от жителите на нашия град не само познават, но подкрепят кандидатурата на София и Югозападния регион за Европейска столица на културата. И, което е изключително важно, тази подкрепа се дължи преди всичко на младите хора до 34 години. Тя се дължи на последователните действия и овластяването на гражданите и творците, които показаха, че Европейска столица на културата – това е граждански проект, начинание на младите, кауза за всички жители на нашия град и регион.

Сред най-активните културни институции в столицата безспорно е Софийската градска художествена галерия. Начинанията й прехвърлят мостове към различни периоди и творци в българското изкуство, към художествените явления зад граница. Ето какво каза в интервю за Радио България директорът й Аделина Филева:

Много от нашите проекти, които ние подготвихме, големи изложби с различни изследвания, всъщност бяха посветени на кандидатурата на София за културна столица точно с тази цел, за да можем да представим по-добре нашето изкуство. В тези експозиции винаги материалите, които ние подготвяме, са двуезични (на български и английски), което дава възможност на гостите от чужбина да прочетат какво предлагаме като знания, като изкуство. Същевременно към големите ни изследователски изложби (придружени от сериозни проучвания на периода, творците и тяхното изкуство), бяхме направили специални гидове заедно с релефни творби към произведението. Тук можеха и слепите да дойдат, да се запознаят с нашите експозиции. Някои от нашите изложби бяха показани и в чужбина. А сега нашата колега Мария Василева направи специална презентация пред журито, което гостува в България, за да се прецени кой град ще бъде културна столица.

Снимки: Венета Павлова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07