До 25 октомври в двете зали на софийската галерия „Витра” е разположена една красива изложба, посветена на стъклописта. Това изкуство с вековна история по света придава достолепие и изящество на храмове и дворци, а в по-ново време украсява обществени и частни сгради: университети, театри, болници, летища, гари… Сред най-известните витражи в България са тези в зданията на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Катедралата във Варна, Българската народна банка, сгради на министерства, Съдебната палата, Столична библиотека, Пантеона на възрожденците в Котел, Младежкия дом във Враца. Сега обаче стъклописта не се радва на особена популярност у нас.
Това всъщност е една от причините, която ни предизвика да направим тази изложба – разказва за Радио България Искра Павлова, мениджър на галерия „Витра”. - Защото това е прекрасно изкуство, което вече, за съжаление, няма особени традиции, въпреки че имаме талантливи автори. И произведенията, които са изложени в галерията, го доказват. Витражи у нас са правили известни творци от миналото като акад. Дечко Узунов, Иван Пенков, Харалампи Тачев, Георги Атанасов. Затова в едната зала на галерията са представени с фотоси творби на класиците, за които не всички знаят, че са създавали и витражи. Никола Буков пък е един от авторите, които са се посветили на това изкуство в т.нар. социалистически период. В другата зала показваме произведения на 21 живи съвременници. Сред тях са и петима дебютанти, сега завършващи автори, на чието участие много се радваме. Това са талантливи млади хора и се надяваме и в бъдеще да работим с тях.
Първоначално Искра Павлова открива галерия във Варна. Излага стъкло и витраж вече 15 години. Преди четири години премества галерията в София, обединявайки я с ателието на витражиста Юрий Василев, с когото е работила и в черноморската ни столица. Споделя, че рядко правят изложби, но пък държи да са качествени. В момента няма поръчки за стъклопис в обществени сгради. Преди време държавните институции са мислели като че ли повече за архитектурата, интериора, за излъчването на една сграда.
Организатори на изложбата са Фондация „Българско арт стъкло” и галерия „Витра”. Те са благодарни на институциите, които са им дали възможност да заснемат стенописи в техните здания. Докато правехме снимките, обаче видяхме, че някои от витражите не са в добро състояние и се нуждаят от спешна реставрация. Другаде пък са занемарени, мръсни. В най-плачевно състояние са витражите в Пантеона на възрожденците в Котел – посочва Искра Павлова. Така се родила идеята община Котел и фондация „Българско арт стъкло” да си сътрудничат в събирането на средства за тяхната реставрация. Сметката е на сайта на фондацията www.bulgarianartglass.org, както и на страницата на Фондация „Българско арт стъкло” във Фейсбук.
Експозицията не преследва търговски цели. Целта й е образователна – да запознае най-вече младежката публика и децата с развитието на стъклописта у нас. Тя е придружена от лекции и уъркшопове, от занималня за деца. В каква посока се развива сега изкуството на витража у нас на фона на съвременните европейски търсения?
Нашият витраж стои много модерно и е в крак със сегашните европейски практики. – уточнява Искра Павлова. - По повод на тази изложба аз изпратих писма на няколко международни организации, които се занимават с арт стъкло и витраж. Намерихме много добър отклик. Нашата публикация излезе в сайтове на професионални асоциации. А професионалното издание Glass is more! – холандско списание, публикува целия материал, заедно със снимки за нашия проект. И приятната изненада дойде от г-н Марк Ангус, художник, който работи в Германия и в Австрия, световноизвестно име в областта на витража. Заинтересуван от нашия проект, той предложи да участва безплатно в един от следващите уъркшопове. Това още веднъж показва, че нашите витражисти са на ниво.
До 12 октомври изложбата може да се види и в метростанцията СУ „Св. Климент Охридски”, в пешеходната зона откъм Орлов мост, но изцяло във фотоси. Планира се тя да гостува и във Варна, Пловдив, Русе и Велико Търново през следващата година.
Снимки: предоставени от организаторите
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..