"Потъването на Созопол" – филм за вината и надеждата

Снимка: kinomania.bg

В началото на лятото, когато дни наред вали като из ведро, в Созопол, където още от детството си е прекарвал летата си, пристига един мъж. Той носи десет бутилки водка, за да се удави в нея. В онзи Созопол не виждаме сегашните гъсто застроени хотели, пъстри сергии и туристически тълпи. Камерата е заснела невероятно красиво море – спокойно и бурно, подводните дълбини, чисти плажове. Както и стара дървена къща, която пази мъчителни спомени и вини. Може ли това място да лекува раните от миналото, да даде надежда и смисъл на настоящето? Филмът „Потъването на Созопол”, заснет по едноименния роман на Ина Вълчанова, дава отговорите. Режисьор на лентата е Костадин Бонев, носител на много български и международни награди за своите документални и игрални филми. „Потъването на Созопол” неотдавна взе отличията за най-добър сценарий и за женска роля на актрисата Снежина Петрова от фестивала „Златна роза” за българско игрално кино. Именно с него бе даден старт на есенния фестивал „Киномания”. Ето какво каза в интервю за Радио България Костадин Бонев:

Какви според Вас са силните страни на сценария, лесно ли беше да „опитомите” с Ина Вълчанова за екрана историята от романа?

Много рядко ми се случва да харесам роман и да кажа: ето, това искам сега да го направя на кино. В случая беше точно така. На първо четене романът изглежда страшно кинематографичен и мога да си призная, че отначало дори не си давах сметка какво ме чака. Но се хванахме с Ина и след три-четири години работа стигнахме до финалния вариант.

Според Вас минало, настояще и сън съществуват едновременно във филма, каква е причината за това?

Целият ни живот е изтъкан от преплитане на минало и настояще. Те съществуват паралелно и реално, заедно. Ние сме непрекъснато в контакт с нашите близки, които вече не са между живите, и до които се допитваме непрекъснато в мислите си. Ние сме винаги с нашите спомени, смятайки, че някои неща са се случили едва ли не вчера, въпреки че са минали 20, 30 или повече години. В този смисъл понякога човек изпада в състояние, в което представата му за миналото е по-реална от това, което го заобикаля.

Казвате, че всеки има своя Созопол, че градът, такъв, какъвто го познаваме и обичаме от миналото, потъва. Какъв е вашият Созопол?

Искрено се надявам това да бъде един хубав Созопол, защото пазя много хубави и топли чувства към този град, който обиквам и във филма. Надявам се, че това е Созопол, който и зрителите ще обикнат, въпреки че може би ще им се види по-различен от града, който те лично познават.

Снимка: kinomania.bgМузиката в лентата е на композитора Николай Иванов – създател на първата българска етно-амбиент група „ОМ“. Костадин Бонев работи с него от години и изключително цени работата му. А музиката е много важен компонент в този филм, тъй като той разчита на интуитивните послания. Тя, както и изображението, създадено от камерата на Константин Занков, допринасят много за атмосферата в „Потъването на Созопол”. Много би ми се искало филмът да намери своята публика – в България и извън страната. Вече работим усилено за промотирането му на различни фестивали – обобщава Костадин Бонев.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07