Една интересна изложба – „Символически пейзажи” (За потайната сила на природата) може да се види до 11 януари в Националната художествена галерия. Тя е посветена на 125-ата годишнина от рождението на акад. Николай Райнов – един от големите ерудити в българската културна история. Той е литератор, пишещ в различни жанрове, интерпретатор на световния фолклор, преводач, вдъхновен художник, критик на литературата и изкуството. Учи в Духовната семинария, следва философия, завършва графика. „Николай Райнов е личност с енциклопедични интереси, която трудно можем да сравним с други, особено в сферата на визуалните изкуства, в която той се изявява като историк и изследовател. Тези интереси са свързани с духовната същност на изкуството” – казва в интервю за Радио България изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева – уредник на изложбата. Преди време, в архива на фамилия Райнови, при неговата внучка Диана-Мария Райнова, тя се запознава с един от ръкописите му. Става въпрос за тетрадка, която започва с бележки върху историята на архитектурата от XI век. Следват страници, които са озаглавени „Потайната сила на билките. Окултно билкарство и знахарство”.
Никой не е свързвал името на Николай Райнов до този момент с познание или практикуване на билкарството. Но всъщност това се оказва много интересен ръкопис, който дава познание върху древното митично използване и символика на растенията и билките. Отделно – и на прилагането им в различните религиозни мистерии в древния свят. Знаем, че Николай Райнов се е занимавал с астрология, знаем за неговите задълбочени познания в теософията (религиозно мистическо богопознание). Той е един от основателите на теософското дружество през 1930 година. И всъщност, този ръкопис дава много по-различно познание върху билките, което далеч надхвърля тяхното практическо използване, приготвяне и лечебна сила – отбелязва Пламена Димитрова-Рачева.
Според нея тетрадката насочва към пейзажите с полски цветя на художника. По повод годишнината му е излязъл сборникът „Николай Райнов – посланик на светлината” с множество репродукции. Оказва се, че той е рисувал различни билки – за да илюстрират например учебник по фитотерапия. Те съществуват като репродукции, но не е известно къде са техните оригинали. И установява, че пейзажите с полски цветя са притежание на различни галерии в България, както и на частни колекции. И, събрани в изложбата, тези творби, по думите й, се връзват дословно и визуално с ръкописа на Николай Райнов. На преден план са изобразени лечебните растения, на заден – природа с треви, хълмове, облаци.
В ръкописа си Николай Райнов прави едно много интересно и задълбочено изследване, което за мен беше вълнуващо, защото за първи път прочетох за общностите на растенията – отбелязва Пламена Димитрова-Рачева. „Николай Райнов говори за съзнателния живот на растителните клетки, защото те знаят какъв елемент им е нужен за храна, за да се развиват, как да съжителстват помежду си. И това е много любопитно, защото картината, която човек получава, изчитайки целия ръкопис, е, че всичко в този свят – от амебата до големите организми и Вселената, съществува в един хармоничен порядък. И че може да наруши този порядък със своето неразбиране и глупост, но може и да се вгради в него. И той дава примери на хора, които са получили това познание и са следвали точно тези закони на природата, изследвайки потайните й сили.
В ръкописа например може да се прочете как когато едно растение е под даден зодиакален знак, то има определени съставки и каква ще бъде лечебната им сила. Или как цветята са навлезли в езика на гербовете и какви точно качества изтъкват.
Снимки: Венета Павлова
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..