Иван Яхнаджиев: Когато се включиш в картината на едно дете, откриваш пътища, към които винаги си се стремил

| обновено на 23.03.15 в 14:05 БНР Новини
6
Снимка: личен архив на художника

„Иван, талантът и децата” – това е името на нов документален филм, който предпремиерно бе показан в Националния учебен комплекс по култура с Италиански лицей в София. Там от години преподава известният български художник Иван Яхнаджиев. Филмът ни въвежда в творческия свят на живописеца, в който има много труд, талант и отдаденост. Ето какво разказва в интервю за Радио България Иван Яхнаджиев:

Никога не съм очаквал, че рисуването с деца ще бъде толкова важно за мен. Знаете ли, когато се включиш в картината на едно дете, откриваш пътища, към които винаги си се стремил. То е толкова искрено, спонтанно. А и от опит знам, че детето в подреждането на цветовете и на формите не може да излъже. Големите художници са на ръба между възрастния човек и детето.

Това е нещо, което му идва отвътре, което не можеш да му го наложиш – продължава Иван Яхнаджиев. – Каквото и да му предложиш да рисува, то си го прави по свой начин. Винаги българските деца ще нарисуват слънцето по-голямо от къщите. Или петела по-голям от тях. Въобще, децата имат свой свят. Журирал съм стотици картини, в какви ли не конкурси съм участвал за детска рисунка. Ами няма да намерите картина, в която да има насилие или катастрофи, катаклизми. Българските деца рисуват слънчеви улици, един мирен свят.
И когато гледаш тези картини, разбираш, че нашите деца не искат да живеят нашия живот. Че в известен смисъл сме ги измъчили с нашите проблеми. Те искат да живеят по свой неповторим начин, не по нашите закони на възрастните. И затова казвам: ако политиците или въобще ние, възрастните, гледаме детските рисунки, може би ще ни е по-ясно какъв трябва да бъде животът ни.

Според художника е много важно да вдъхнеш самочувствие на децата, да ги насърчиш. Например като създавате заедно едно пано:

Пана, изработени от учениците и художника: орехово дърво и вятърна мелница, направена от филийки хлябКогато с едно дете правиш изкуство, не можеш да кажеш: толкова може детето, както често чувам мои колеги да говорят. Трябва да му помогнеш да вижда цветовете, да харесва музиката. Това е една амбиция, която за мене е важна. А има и много хубав надпис на вратата на училището: „Помогни ми, за да те възнеса”. И по тази причина съм запален да ги правя тези неща. Но е много трудно да намериш момента, в който детето да участва в това, което правиш. Ако отиде най-известният певец да му изпее една песен, е едно, друго е то да се включи в създаването на едно пано. Тогава то го чувства свое, радва му се и вижда смисъл в това, което прави. Сдъвканата храна за учениците не е най-доброто, което можеш да им предложиш.

Впрочем, в стилния интериор на училището, в което Иван Яхнаджиев преподава, могат да се видят както рисунки на най-малките, така и великолепно изработени пана с участието на по-големите ученици и художника: орехово дърво, вятърна мелница, пресъздадена с 30 килограма хляб на филийки, триметрова инсталация с пъстър таралеж, чиито бодли са всъщност пет хиляди химикалки и т.н. Покорява те яркият колорит на творбите – характерен и за творчеството на живописеца. Негови картини има както в много български домове и в галерии, така и в редица европейски страни, а и на други континенти.

Много е хубав онзи момент, в който картината придобива свой живот. Когато я нарисуваш, за мен тя още не е готова. Картина е, когато излезе от ателието и поеме по свой път – казва той. – Т.е., продава се, преподарява се, върви по незнайни пътища. Понякога можеш да я намериш в къща, където никога не си очаквал да има твоя творба. Или пък в чужд град може да те срещне някой и да каже, че има твоя картина. Това са радостни моменти.

Наскоро Иван Яхнаджиев и ученици от Италианския лицей дариха картини на Дома за артисти ветерани в София. А през април децата имат намерение да облагородят зелените площи пред този дом. Никак не е лесен животът на тези ветерани. Някои от тях са изоставени от децата си. Тъжно е да си възрастен артист в България – разказва художникът. – Някак си нещата не са добре уредени. Интериорът е също доста запуснат. Сега се поставя  началото на една  галерия с тези картини, но това няма да е достатъчно. А силите на учениците няма да стигнат, за да изглежда един дом на артистите както трябва. Мисля, че има нужда от по-сериозни средства.

Живописецът прави и различни артистични акции със сина си в Италия, който живее там.

Бих казал, че в основата им е той, защото работи и като художник, и като парламентарен журналист в Рим. Затова има възможност да комуникира с различни организации и да правим някои странни неща. Последния път рисувахме върху едни катастрофирали коли заедно с председателката на Камарата на депутатите Лаура Болдрини. И беше интересно, защото по този начин се демонстрира колко трябва да бъдат пазени децата на пътя и колко трябва да се внимава. Това го направихме в центъра на Рим, на 3-4 метра от Парламента. Както и в България. Не мога да забравя едно нещо, което той създаде за една много стара улица в Асизи в Италия – сложи над 250 изрисувани чадъра, монтирани на специални корди. Беше през лятото и когато слънцето изгряваше, цветовете се отразяваха долу на паважа. Правили сме и бодиарт там, и други странности.

Заедно с галеристката Цена Бояджиева, внучка на големия български художник Златю Бояджиев, Иван Яхнаджиев се готви да направят в Концертния комплекс „България” дърво с къщички за птици. От тях ще се показват пилета, изработени от дърво. В творбата ще бъдат включени и стари нотни листи, излезли от употреба клавиши, стари инструменти... Птицата е символ на музикантите, а там е Софийската филхармония – допълва художникът.

Снимки: архив на художника, Анастас Джидров, Венета Павлова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07