Рязко нарастване на новите български заглавия в предходните три години – така Милен Миланов, председател на театралната Фондация Академия „Аскеер”, открои очерталата се сценична тенденция. Вече 11 години фондацията провежда конкурс за съвременна родна драматургия. Награди „Аскеер” се присъждат и в други категории: за режисура, актьорско майсторство, сценография, музика и т.н. Сега броят на новите български пиеси, състезаващи се за отличието, е 31 творби. Три от тях са на дебютиращи автори. 23 заглавия са поставени в София, 8 – извън столицата, като 2 от тях са поставени в чужбина. В конкурса за „Аскеер 2015” участват пиеси, показани за първи път на професионална сцена в периода от 1 април 2014 г. до 31 март 2015 г. Ето какво каза театроведът Никола Вандов, член на журито:
При тази награда, когато се замисляше, бе прието изискването текстовете да бъдат само поставени на сцена. Смяташе се, че това е достатъчно мощен филтър. Все пак театрите колективно вземат решение, че пиесата си струва да се играе, това не е еднолично мнение и т.н. Само че през годините броят на творбите почна да расте. Казвахме с гордост: тази година пиесите са 17, сега са 21. Това нарастване поне мен ме притеснява след прочитането на тези 31 пиеси. Мисля, че бариерата за трудното пробиване на сцена отслабна много през годините и сега в кафене, занемарен магазин и прочие, с 500-600 лева за дрехи на актьорите и ентусиазирани приятели можеш да поставиш някаква пиеса.
Според Никола Вандов обикновено хората смятат, че един атрактивен разказ може да замести изискванията за драматургия. Просто разказваш една история – например монолог на жена, която отишла в съседна страна, за да припечелва и какви беди и издевателства са я сполетели. Но тези драматични разкази все още не са драматургия. Такива има много и неслучайно монотекстовете (за един актьор) са впечатляващо количество и тази година. Те са лесна, бърза драматургия. Но не довеждат до откриване на някакви нови светове – посочва театроведът.
Разбира се, един моноспектакъл или представление с двама-трима актьори е далеч по-евтин, а и преносим продукт, който може да се види от повече хора в много градове. Неслучайно много от независимите проекти всъщност са моноспектакли. Както отбелязва обаче доц. Пламен Дойнов, литературовед, драматург и член на журито, важно е драматургичното умение:
Аз особено настоявам за това – умението да се владее един текст и да се изгражда сложна персонажна система – твърди той. – Смятам, че една част от българските автори, които пишат драматургия, трудно се справят с това. Показателно е, че една от номинираните за наградата пиеси е монодрама, друга е с две действащи лица, трета е с три действащи лица. Т. е. очевидно става дума за едно предпочитание към камерност. И аз твърдя, че това не е свързано само с финансови и някакви извънлитературни или извънтеатрални причини. Свързано е с опита на драматурзите, много е интересно да проследим кои от тях колко пиеси имат и дали имат пиеси с повече от четири лица…
Три са творбите, номинирани от журито, за отличието „Аскеер”. Едната е „Мадам Мишима”, монодрама от Елена Алексиева – автор на стихосбирки, романи и сборници с разкази. Известният български актьор Малин Кръстев пък не само е написал пиесата „Семеен албум”, но е и неин постановчик. Третата – „За теб”, е на Яна Борисова. Нейни творби са превеждани и поставени в редица европейски страни, в Аржентина и Съединените щати.
Според Пламен Дойнов и трите пиеси са на „европейско универсално равнище”, а и почти няма разлика в гласовете, дадени за тях. И това обещава изключително оспорвано финално гласуване.
Снимки: Венета Павлова
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..