„Нямах оръжие. Имах раница и статив” – така се нарича мащабната изложба с творби на български майстори на четката и длетото, открита в Националния военноисторически музей. Поводът за експозицията е 100-годишнината от Първата световна война и влизането на България в нея през 1915 година. Страната ни се включва в световния конфликт, водена от желанието за национално обединение на територии, населени предимно с българи. Тогава на фронта отиват и много художници, въоръжени с четки, бои и стативи.
Те са назначени към щаба на армията и към дивизиите, като тяхната роля е да отразяват бойния път на войската – разказва за Радио България д-р Даниела Цанкова-Ганчева, заместник-директор на музея. – Идеята е да се покаже победният поход на българската армия, но художниците, виждайки какво се случва, рисуват реалистично войната с нейните ужаси, трагедии, с изнурените войнишки лица, смъртта, ранените, бежанците. Всичко това днес, след 100 години, ние можем да видим, да го почувстваме. Военните художници ни водят по фронтовете, по позициите. Те създават творби, които са много точна картина на случващото се. Именно затова ние сме горди, че ги притежаваме. За първи път показваме такава огромна изложба. В нея са събрани над 400 произведения от 50 автора. Повече от половината от тях за пръв път се показват в своя блясък. В изложбата е използван и интерактивен метод, така част от творбите могат да се видят на тъчскрийн. Показан е и начинът на реставрация, както и оригинални кадри от войната. Текстовете, които сме дали в експозицията, всъщност са спомените на художниците, на тяхното усещане за войната – какво са очаквали, какво се е случило. Всичко това нашите посетители могат да видят.
Изключително силна е картината „Освободители” на майстора на историческата ни живопис Димитър Гюдженов, с която започва изложбата. Подробности за нея от Мариета Станева – шеф на дирекция „Научно-изследователска и експозиционна дейност”в музея:
Тази картина е многопластова. В нея струи човешката мъка, несгодите, неволята. Виждаме страшното лице на войната, която оставя най-трайните и грозни поражения в душите на хората дълго след боя. Виждаме една панихида, една трагедия, а на заден план, затворени в своята обреченост, минават българските войски. В преобладаващата част от картините, които ние сме изложили, всъщност блика тази човечност. Не толкова победният устрем, стратегията и тактиката на водене на боя. Тук виждаме цената на войната, която трябва да се плати: чрез безкръстните гробове, вдовишките сълзи, сирашката участ.
В спомените си големият живописец Никола Танев например свидетелства как войниците спят покрити само с едно платнище в студените окопи, как всичко е подгизнало от влага и мухъл, как на обоза са му нужни дни наред да си пробие път през снежната виелица и преспите. А когато веднъж на шест месеца войниците излизат в 15-дневен отпуск, за да видят близките си, половината от него отива за придвижване до железопътната линия.
В изложбата са показани и писма, разписки и отчети на художниците към Военния музей, създаден през 1916 година. Той е раздавал бои, платно, хартия на творците. А те са се отчитали със своите произведения. Но в условията на войната нерядко се изправяли пред големи трудности за набавяне на нужните материали. Неслучайно Гюдженов свалил пердето от своята стая и го използвал за платно на поредната си картина – „Бой при Русовити камък”. Днес тя е част от постоянната експозиция на музея.
Много са талантливите художници, пресъздали войната. Сред тях са Владимир Димитров-Майстора, Борис Денев, Константин Щъркелов, Борис Митов, Александър Мутафов, Яким Банчев... Създаденото от десетките творци на фронта е събрано в двуезичен албум в два тома – „Българските военни художници в Първата световна война”. Негов автор е доц. д-р Соня Пенкова. Първият том вече е факт.
Снимки: Венета Павлова и БТА
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..