Две знакови столични галерии – Националната художествена и Галерията за чуждестранно изкуство, обединиха колекциите си в нова структура. За проекта през годините са работили седем министри на културата. Добил известност като „Българския Лувър”, проектът събира под един покрив множество творби: от България и други европейски страни, от Азия, Африка и Америка. Около две хиляди от тях – на родни и чужди автори, са експонирани в 28 зали. След проведен конкурс художествената сбирка носи името Национална галерия „Квадрат 500”. Ето какво разказва известният български художник академик Светлин Русев, отговорен за концепцията и подредбата на експозицията:
Това е един нестандартен музей във всяко едно отношение. Той е изграден на основата на Националната художествена галерия и Националната галерия за чуждестранно изкуство. Това са две много различни колекции, които имат своите допирни точки и своите принципни различия. Искам да споделя, че при организацията на цялото пространство екипите, с които работехме, при всички превъплъщения, през които минаха те, общата идея беше една: извеждане на националната култура до ниво, съизмеримо със съвременните проблеми и тенденции в музейното дело.
Както посочва Светлин Русев, идеята е била не просто да се слеят механично двете галерии, а да се изгради принципно различен музей. В него българското изкуство, разположено в съседство с творби от чужбина, се съизмерва с европейски и световни тенденции, особено през ХХ век. Целта на екипа, работил за промяната, е била да се открои стойностното родно изкуство, събирано през годините, като се започне с творби от нашето Възраждане – например с автопортрета на Захари Зограф и „Селското хоро от Самоковска околия” на Никола Образописец и се стигне до съвременните артистични търсения.
Впрочем, експозицията е подредена не по автори, а по периоди. Така в една от залите посетителите могат да видят събрани заедно произведения от големия френски живописец Йожен Кариер и от скулптора Роден, но и от една малко позната, но талантлива българска художничка – Султана Суружон. „Неслучайно сме я събрали с работи на Кариер – заради близостта в проблемите, които са вълнували във времето и българските, и въобще европейските художници – посочва Светлин Русев. – Мисля, че тук ще има открития, които за изследователите са много важни. Ето например две рисунки на Реноар, ето и творба на може би най-чувствителния български художник Никола Петров. И двамата са от времето на постимпресионизма. И виждате до каква степен те стоят заедно и много добре.”
Амбицията на екипа е била не просто да се покаже едно добре организирано пространство, но и то да бъде осмислено като идея, като значение на богатството, което галерията притежава. И, не на последно място, това е един различен прочит на изкуството, който разкрива нови възможности за изследвания. Официалното откриване на галерията е на 28 май.
Снимки: Венета Павлова
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..