За последните 15 години средната работна заплата у нас е нараснала 4 пъти и в момента е около 400 евро месечно. За сравнение ще кажем, че в развита Франция средното възнаграждение надхвърля 2000 евро месечно. Т.е. разликата между една от най-развитите страни от Европейския съюз и последната в европейската класация е повече от 5 пъти.
Анализът на сухите статистически данни води до още по-тревожни изводи както за икономиката, така и за цялата страна. Така например, българската енергетика е на ръба на фалита с около 2 млрд. евро дългове, които нарастват всяка година с нови 500 млн. Това не пречи обаче този работещ на загуба сектор да плаща повече от щедри заплати от средно над 1200 евро, което е три пъти повече от средното равнище за страната. Добри са и възнагражденията в бизнеса с недвижими имоти, който през последните 6-7 години постоянно върви надолу след спукването на имотния балон в края на първото десетилетие на новия век. Легенди се носят за заплатите във финансовия и банков сектор, който се нарежда на трето място в класацията на най-добрите средни възнаграждения. Това че около 25% от активите му са класифицирани като проблемни и със съмнения, че някога кредитите ще бъдат върнати, това че миналата година фалира четвъртата по-големина банка в страната и държавата трябваше да изплати на гарантираните вложители близо 2 млрд. евро, също изглежда не е повлияло на възнагражденията на банкерите и на техните бонуси. Всичките тези кризи обаче все трябваше да бъдат платени от някого и в крайна сметка се оказа, че жертвата ще бъде публичната администрация, на която правителството и парламентът орязаха с 10% средствата за работни заплати. Не че заплатите им и преди бяха особено високи – някъде около 450 евро средно месечно, но подобна мярка има силен популистки ефект, тъй като много граждани продължават да смятат, че държавните чиновници са вредни, излишни и прекалено облагодетелствани. Има и по-зле платени от държавните и общински служители, защото на последните места в класациите по размер на заплатите се нареждат работещите в преработващата промишленост и селското стопанство.
Едновременно тъжната и тревожна картина на заплащането на труда в България се допълва и от данните за огромните регионални разлики в нивата на средните възнаграждения. При 400 евро средна заплата месечно за цялата страна, този показател за столицата София е 550 евро, докато в северозападния град Видин е само 280 евро. Това неминуемо прогонва хората от по-бедните региони към по-развитите, обезлюдява ги и засилва още повече бедността, умножавайки заедно с това проблемите пред живеещите в големите градски центрове. Но процесът е естествен и обясним, тъй като всеки се стреми да живее по-добре. Че материалните условия на живот бавно и постепенно се подобряват за всички българи е факт, който се доказва от всички статистически данни. Средната заплата в страната е нараснала през последните 15 години четири пъти и това е постижение, с което почти никоя друга страна от Евросъюза не може да се похвали. Статистиката обаче категорично доказва, че средното почасово заплащане на труда за цялата икономика в Европейския съюз е 23,7 евро, а един работник в България получава едва 3,7 евро за 60 минути труд. И съвсем не е учудващо при това положение, че и гарантираната от държавата и задължителна минимална работна заплата в страната е най-ниската в Общността със своите мизерни 184 евро месечно.
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..