„ВНИМАНИЕ: Прясна боя!” – под това заглавие Софийската градска художествена галерия представя своята лятна изложба, която ще продължи до 6 септември. А боята е „прясна”, тъй като авторите в изложбата са млади, на средна възраст 30 години. Те са 33-ма и се занимават с живопис.
Според културолога Владия Михайлова изкуството им е важно за галерията, тъй като тя е музей и събира колекция от съвременно изкуство. Затова за СГХГ са значими и най-новите процеси в изкуството, които логично са свързани с младите творци. От друга страна, е важно да се осмисли днешното време, в което те създават своите произведения. Освен това, доста млади творци „изтичат” в чужбина, затова СГХГ и нейният филиал галерия „Васка Емануилова” са призвани да колекционират техни работи. Причината – важно за културата ни е да остане следа от тяхното творчество в родината.
В изложбата има автори, които са завършили в България. Други са се обучавали в чужбина: например във Виена, Берлин, Лондон, Канада... Някои са се дипломирали тук, а след това са заминали… Но основно са представени творби, създадени от възпитаници на Националната художествена академия. Възможна ли е съпоставка на творбите, създадени тук, и произведенията, рисувани в чужбина?
От една страна позитивното е това, че заради мобилността си младите художници заличават границата, която за предишните поколения стоеше много по-категорично и ясно: тук и там. България и светът, България и Източна Европа, България и Америка. Пътувайки непрекъснато, те са и тук, и там – разказва Владия Михайлова. – И тази граница на националната култура, на конкретната среда, вече не е толкова отчетлива за тях, колкото е била за поколенията преди тях. Негативният оттенък е в това, че средата в България не успява достатъчно да ги подкрепя, да им дава шансове, за да ги задържи тук, а често дори не проявява интерес към това, което те правят.
Защо за галерията е важно да показва и откупува творби на млади художници? Ето мнението на Аделина Филева, директор на СГХГ:
Аз бих почнала с това, че посоката на изследване в галерията е насочена към различни периоди и поколения. Попълваме нашата колекция, защото ние сме музей, имаме над 8 хиляди творби, но за нас е важно да подкрепяме и младите автори, следващите поколения. Ние от години откупуваме произведения. Целта е да попълваме фонда не само с това, което ни липсва от авторите, които вече имаме, но и да привличаме младите творци да влизат в нашите сбирки. Произведения на част от художниците в тази изложба вече присъстват в колекциите ни. Ние сме ги наблюдавали как те се развиват. Някои от тях са открития на СГХГ със самостоятелни експозиции за първи път в галерия „Васка Емануилова” по проекти. Така че изследването от страна на СГХГ върви много внимателно през годините и желанието ни е да представяме изложби на различните поколения в различни жанрове: на живописта, графиката, съвременното изкуство, фотографията, скулптурата. Радваме се, че именно младите художници са в лятната ни изложба. Така нашата публика ще се запознае с тези имена, ще види техните творби, ще усети какви проблеми ги вълнуват, ще научи за тяхната биография малко повече. Ще знае, че тези млади хора пътуват между България и света. Че имат своите реализации навън и тук. И това е много добре, защото те са едно ново, различно поколение, което има свободно мислене. Същевременно то усеща проблемите не само на България, но и на света.
Съпоставимо ли е донякъде днешното време с десетилетия от първата половина на миналия век?
Аз бих казала, че всички поколения, които не са били със затворени граници в България, са учили и работили по този начин – отбелязва Аделина Филева. – Веднага се сещам за генерациите след началото на ХХ век и по-късно. Например за Дечко Узунов, за Никола Танев, Иван Пенков и много други автори. Те завършват в България, специализират в Германия, Италия, Франция, Великобритания. Същевременно си идват, за да творят тук, но не забравят да участват в различни форуми и изложби и навън. Сега се сещам как германците пишат за „слънчевия Никола Танев”, който има 11 изложби там. Но той не пропуска да има своите изложби и в България. Така че има своеобразен мост във времето с по-ранните поколения и сегашната генерация. И то мост в тази свобода да научиш всичко, което има в света и в твоя дом – България.
Снимки: Венета Павлова
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..