На 23 юни в Софийския университет „Св.Климент Охридски” бе премиерата на книгата „Български антарктически изследвания – синтезис”. На корицата й са имената на двама професори – Христо Пимпирев и Нешо Чипев. Англоезичният том представя непубликувани резултати от научните изследвания през последните 25 години в района на българската база на остров Ливингстън. Страната ни има сериозен опит в проучването на Ледения континент. Първопроходец на българската антарктическа програма и ръководител на ежегодните ни научни експедиции там е геологът проф. Христо Пимпирев. Те са съсредоточени главно в две основни области: науки за земята и биология.
Антарктида е много богата на полезни изкопаеми и тъй като нашата територия там е късче от България, ние трябва да знаем какво има както в страната ни, така и на полуостров Хърд, където е българската база – каза в интервю за Радио България проф. Пимпирев. – Причината – неминуемо тези природни богатства ще се експлоатират в бъдеще, защото до 2040 година има мораториум върху тяхното използване. В сферата на биологичните науки пък изследваме целия уникален животински и растителен свят в Антарктида. Той е ендемичен, с много видове и родове, които живеят само там, защото климатът е специфичен. Нашите изследвания върху пингвините например показаха, че перата им са обогатени с тежки метали. Това означава, че глобалното замърсяване достига даже и до този най-чист континент. Усилията на учените са насочени към изследване на глобалните климатични промени, които засягат всички нас.
Според Христо Пимпирев Антарктида е лакмус за климата на Земята. Това се вижда в работата на българските учени и на колегите им от много страни.
Нашите резултати показват, че действително на Антарктида има осезаемо затопляне на климата, отделяне на големи части от шелфовите ледници, които тръгват като айсберги в океана и се топят. Увеличава се влажността, съответно и валежите. Това неминуемо влияе на растителния и на животинския свят. Пингвините например, чийто живот е свързан с леда, чувствително намаляват. Броят на други видове пингвини, които живеят в свободни от лед пространства, пък се увеличава. Тези научни изследвания касаят цялата планета.
Проф. Нешо Чипев, биолог и еколог, е бил шест пъти на Ледения континент. Там българските учени са изследвали биологичното разнообразие на остров Ливингстън, океана и адаптацията на организмите в тамошната средата. Така за около четвърт век са се натрупали над 120 научни публикации. Нещо повече, нашите изследователи са открили и описали за науката 7 нови вида – както растения, така и животни.
Защо е важно да бъде съхранено живото богатство на Антарктида?
Те трябва да бъдат запазени по една много важна причина: на Антарктида все още няма голямо човешко присъствие, там не е имало население – разказва Нешо Чипев. – И това е естествена лаборатория, която разкрива много за процесите, които протичат на планетата и позволява да прогнозираме какво би станало с усилване на човешката дейност в една или друга посока. Освен това, там се откри една нова голяма екосистема. Нарича се криосфера. Това е животът по ледените повърхности над и под водата. Все по-често се съобщава и за започнала загуба на видове. Живеем в период, какъвто е имало в края на Мезозойската ера, когато са изчезнали динозаврите.
Според Нешо Чипев чистият въздух, чистата вода и почвеното плодородие са блага, които природните екосистеми предоставят на човека, и то безплатно. И затова трябва да ги пазим с цената на всичко.
Снимки: Български антарктически институт и Венета Павлова
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..