Днес в галерията на Съюза на българските художници се открива изложбата „Светлина” с текстил, съчетаваща традиционни и нови техники. Текстилът е материал, използван широко в съвременното изкуство за претворяване на най-разнообразни артистични идеи. Множество автори предпочитат да работят с него както в традиционен план, така и съчетавайки го с други материали – например за различни инсталации, артистични акции и т.н. Ето какво казва в интервю за Радио България Михаела Пъдева, секретар на секция „Текстил” в СБХ:
Като пример мога да дам Кристо, който изцяло работи с текстил, но не можем да го наречем текстилен художник, защото той не се обвързва с материала, а с идеята си. Подобна цел си поставяме и ние – да имаме първо идея, която да има стойност. И второ – да обслужим тази идея с подходящ материал. Концепцията в една работа е най-важното.
В днешно време сме много по-свободни и имаме абсолютната възможност и право да бъдем новатори в смесването на материалите, в избора им и в начина, по който ги показваме, съчетаваме, лепим, завързваме и т.н. – продължава Михаела Пъдева. – Дигиталното изкуство също навлиза в нашата област, и то много активно. Вчера в една галерия гледах работи върху ръчен картон, с ръчна изработка на паспарту и различни елементи, но вътре, в центъра, работата е дигитална. Всички можем вече да смесваме нещата, стига резултатът да е добър. Такава е и нашата изложба. В част от нея можем да видим филмирани текстили например. Или пък текстилни влакна, вградени в смоли. И още: живопис върху традиционни черги с маслени бои. Може да се види работа върху хартия, която също се счита за роднина на текстила, тъй като е от растителни влакна. Но същевременно е гъвкава, пластична и позволява, подобно на платовете, да бъде мачкана, извивана. Има и класически тъкани, но използвани по нов начин и още много любопитни идеи.
Една от най-интересните творби в експозицията е на проф. Ани Бояджиева, изтъкана от прозрачни тръбички. В изложбата са представени автори от различни поколения. Можем да видим например гоблен на Георги Баев, почитател на класическата тъкан и природната красота. И недалече от него – любопитна с експерименталния си дух студентска работа. В творбите на художника Валентин Дончевски пък си дават среща старинната традиция и новите изразни средства.
Представям две работи, създадени на принципа на колажа, тъй като от много години използвам българската черга, която навремето рисувах, а сега апликирам. Това са ръчно тъкани черги, които са на 70-100 години, имат в себе си история и красота, имат излъчването на старото време, фолклора, добротата, трудолюбието, прагматизма, естетиката. Мен това винаги ме е удивлявало – как може небето чрез тях, претворени от ръцете на българката, да получи земен вид. Част от чеиза на моята баба беше изгорен преди години на двора, когато се продаде една къща на село, и аз не можах да спася тези черги. Така че това, което беше останало от баба при мен, аз можах да го използвам за картините си и по този начин му дадох втори живот.
Снимки: Венета Павлова
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..