Мащабен замисъл – така може да се определи изложбата „Образ и подобие”, която се открива днес в Националната галерия. В нея са събрани близо 80 автопортрета на български художници. Идеята е на Николай Неделчев – колекционер и меценат. Ето какво разказва той в интервю за Радио България:
Когато преди години един мой много близък приятел – култовият художник Кольо Карамфилов, с когото поддържахме тясна връзка, ме канеше често в ателието си да видя новата му продукция, аз редовно си тръгвах с една-две, понякога и с повече картини. И в един момент се озовах с миниколекция от 15-16 негови работи. Дотогава нямах никакви колекционерски амбиции и щения. Но тази сбирка по някакъв начин отключи в мене колекционера. Като всеки начинаещ, аз бях доста еклектичен. Човек събира всякакви неща без ясен фокус. В един момент си казах, че може би трябва да има някакви отделни акценти в моята колекция. И някъде по това време закупих един триптих на Вихрони Попнеделев – с три автопортрета, които тук могат да се видят. Малко по-късно се сдобих с автопортрет и на Свилен Блажев. Така у мен се роди идеята, че автопортретът би бил един от тези фокуси в моята сбирка. И реших да направя колекция с автопортрети.
Интересното в случая е, че сбирката не е попълвана по обичайния начин: търсиш някаква творба, искаш да я видиш, да я прецениш ида я купиш. Николай Неделчев обаче решава да се свърже с автори, които харесва. Договаря се всеки от тях да си направи автопортрет. Заплаща им аванс, а когато работата е готова, доплаща и я взема. Всъщност, аз не виждах на практика това, което ще придобия, но името на артиста беше гаранция за мене. И, както виждате, тук има великолепни неща на художниците, които съм привлякъл – казва меценатът. Някои артисти са били препоръчани от известния български живописец акад. Светлин Русев. Голяма част от младите автори пък присъстват в изложбата с препоръка от куратора Надя Тимова. Впрочем, нейната дипломна работа в Художествената академия е била посветена на автопортрета в българската живопис.
Съвременните колекционери у нас предпочитат старите майстори – посочва тя. – Всички знаем кои са те. Нещо, което аз намирам за малко рисково, защото това са автори, които не са известни в чужбина. И въпреки това, те държат сравнително високи цени в България, което за мен е донякъде парадоксално. Николай Неделчев от моя гледна точка е по-скоро прецедент. Аз не познавам други български колекционери, с изключение може би на още един-двама, които купуват съвременно изкуство, но на сегашни интернационално известни автори, големи имена. Имах редкия шанс да бъда препоръчана и впоследствие одобрена като сътрудник, който дава мнение кой автор е добър, защо е добър, защо си заслужава да бъде откупен. Дори е ставало въпрос за тенденции, въпреки че за тенденции в съвременното изкуство при младите художници е много трудно да се говори.
Нерядко с автопортрета се свързват четки, статив, знаци, които потвърждават принадлежността на артиста към изкуството. В колекцията на Николай Неделчев автопортретите от този класически тип са само два. Единият е на доайена на българското изобразително изкуство Любен Зидаров. Аз съм израснала с илюстрациите на детските му книжки. А другият автопортрет е на пловдивския художник Румен Жеков, който се обърна към минималистичната абстрактна форма. За мене например неговата работа е доста любопитна като факт – отбелязва Надя Тимова. И още от нея за замисъла на Николай Неделчев:
Когато аз бях поканена да се присъединя към неговия проект, вече имаше списък от 30-40 имена на утвърдени български художници. Аз лично, може би поради факта, че поживях известно време в чужбина, силно се интересувам от най-съвременните форми на изкуството, му предложих към списъка с тези автори да добавим имена на представителите на най-младото поколение творци. И, според мен, младите автори представиха по-интересни неща.
Снимки: Национална галерия
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..