На 1 ноември, в Деня на народните будители, нашата колега от Радио България Албена Безовска получи престижната награда „Кристална лира”. Отличието е на Съюза на музикалните и танцови дейци в България и се връчва в 15 творчески категории. Сред тях са награда за диригент, камерен музикант, камерен състав, солисти, вокални изпълнители, поп музика и т.н. Албена бе отличена с изящната статуетка в раздела „Музикална критика”.
Мисля, че от доста време музикалната критика у нас не съществува във вида, в който беше някога, когато правех първите си опити. В българската култура настъпиха много промени. След 1989 г. творците попаднаха в съвсем различна обстановка и дълго време сякаш всеки оцеляваше както може. За каква критика може да става дума в такъв момент? – казва Албена. И допълва:
Според мен, музикалната критика би трябвало да се състои в това: да избираш темите, които ти харесват, хората, които заслужават да бъдат подкрепени. И самият избор представлява номинация. Особено когато става дума за чуждестранна аудитория, каквато е нашата. В работата си аз постоянно правя своите номинации. Избирам най-добрите постижения, младите музиканти, които трябва да бъдат насърчени, или проекти, които от моя гледна точка може да не са много популярни, но са смислени и стойностни.
Албена Безовска е завършила специалностите „Музикален фолклор” и „Музикална естетика”. Това й дава възможност да работи в няколко направления. Впрочем, още в студентските си години тя публикува критики, рецензии, репортажи в областта на камерната и симфоничната музика. „В началото, когато синът ми беше малък, дори ми бяха възложили статия за музиката в кукления театър, тъй като ходехме на куклен театър всяка седмица. Или пишех за музиката в детските предавания по БНТ, БНР и т.н. Всъщност, от 1982 година работя доста активно” – разказва Албена.
В Радио България обаче тя открива възможност да пише за още по-богата жанрова палитра.
Където и да бях отишла на друго място, просто трябваше да се съобразявам със специализацията на съответната медия или програма. Да пиша само за фолклор или само за камерна музика, или само за поп музика.На мен всичко ми е интересно и затова се радвам, че съм тук.
Особено важна за Албена е рубриката „Фолкстудио”. Оказва се, че тя е една от най-старите, запазени в Българското национално радио. Започва в началото на 70-те години. Идеята за нея дава Райна Константинова – тогава отговорен редактор на Английска редакция. По-късно, от 2001 до 2012 година, тя ще бъде начело на Отдела за радио в Европейския съюз за радио и телевизия. Райна Константинова предлага на Румяна Цинцарска – знаково за БНР име в областта на фолклора, да представя българските традиции и обичаи по интересен начин, така че да бъдат привлекателни за английската аудитория. Постепенно рубриката започва да се превежда и на другите езици на Радио България.
Когато дойдох в радиото преди 22 години, тази рубрика се списваше от Румяна Панайотова, която, за съжаление, ни напусна преди няколко години. Музикалното оформление, което никак не е лесно и е органична част от рубриката, правеше Илка Димитрова, колега от програма „Христо Ботев”. Тя и сега продължава да бъде наш автор. Руми се разболя, влезе в болница и някой трябваше да продължи с „Фолкстудио”. Възложиха го на мен. И оттогава аз съм основният автор, но понякога с най-голямо удоволствие каня колеги от Етнографския институт при БАН. Най-често това е Вихра Баева, която пише прекрасни материали. Музиката продължавам да избирам аз. Особено държа на „Фолкстудио”, защото няма медия, която да поддържа подобен цикъл материали. Няма медия, която да представя толкова пълно българските обичаи. Прави ми впечатление, че те са интересни не само за чужденците, но и за българската аудитория, независимо дали това са българи, които живеят в чужбина или хора на различна възраст, които живеят в България.
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..