Повече европари за България, но дали българите ще ги усетят?

Снимка: БГНЕС

През следващите пет години България ще получи евросубсидии от 5,8 млрд. евро от Регионалния фонд и още 3 млрд. евро от Социалния фонд. Това съобщи преди дни еврокомисарят по регионалната политика Корина Крецу. Това звучи добре, но какво всъщност означават всички тези пари? Щедрост на Брюксел, пресметливост, солидарност с най-бедната страна в Евросъюза или просто капка в морето от нужди на изостаналата периферна балканска държава?

И едното, и другото, и третото, зависи от гледната точка.

Тези пари при всяко положение са повече, отколкото по време на предишния бюджетен период на ЕС, когато средствата по Регионалния фонд бяха около 4 млрд. евро, а сега вече доближават 6 милиарда. С голяма част от тези пари се финансираха 72% от всички публични инвестиции в страната – училища, воден сектор, инфраструктурни проекти. Българската държава плати само 28% от стойността на осъществените проекти. А това означава тревожна зависимост от европарите и доказателство за финансовата немощ на националните финанси! С други думи, без тези еврофондове нямаше почти нищо да се направи в публичния сектор. Сега еврокомисар Крецу, имайки предвид увеличените евросубсидии, обещава, че всеки отделен българин вече ще почувства директно положителните ефекти от кохезионната политика на Еврокомисията.

Дали Брюксел не проявява и известна пресметливост, отпускайки повече пари на България до 2020 г.? Без съмнение – да. Брюксел просто си плаща за спокойствието в тази гранична между християнството и исляма европейска периферна страна. Още повече, че тя доказа, че може и иска, при някои незначителни условия, да продължи да бъде труднопреодолима бариера по пътя на нежеланите от никого емигрантски вълни от Близкия Изток към Западна Европа. Нищо чудно даже и в Шенген най-после да ни пуснат, притиснати от извънредните обстоятелства, ако междувременно зоната за свободно придвижване не се разпадне.

Колкото и много и важни да изглеждат европарите за България, все пак те си остават на практика капка в морето от проблеми, които трябва спешно и неотложно да се решават в тази съществуваща на ръба на мизерията балканска страна. Дори и едва дишаща, нейната икономика все пак произвежда около 45 млрд. евро БВП годишно и парите от Брюксел не надвишават 3-4% от него. И то ако приемем, че София успява да получи всичко, което Брюксел заделя за нея като финанси и фондове. А това не е така и едно са парите на хартия, съвсем друго реално платените на България евросубсидии. България се нарежда на едно от последните места в класацията по усвояемост на евросредствата и това означава, че не може да се възползва на практика от всичко, което й се полага. Най-пресният пример е с едни 1 млрд. евро, които София трябва да получи до края на годината, ако успее да убеди Брюксел, че това са правилни инвестиции.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Магията на стъклените играчки за елха

Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...

публикувано на 21.12.18 в 08:30

Куклите с български имена на Станка Козарева са приятели на децата в целия свят

Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..

публикувано на 17.12.18 в 08:20

Ева Майдел: Да бъда част от двайсетте най-влиятелни млади политици е огромно признание

Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..

публикувано на 13.12.18 в 12:07

Зората на латиното в България и „Салса докторите“

Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..

публикувано на 10.12.18 в 12:43

Липсата на млади хора обрича занаятите на изчезване

Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..

публикувано на 10.12.18 в 08:25

Благотворителна изложба на зимни и коледни пъзели White and Merry

На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..

обновено на 07.12.18 в 11:28

На Никулденската трапеза

Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост.   В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..

публикувано на 06.12.18 в 08:10