Томас Фрам, един германец в България: Който съди прибързано, губи

БНР Новини
Снимка: Весела Владкова

От миналата седмица българите имат възможност да се погледнат в огледалото в опит да разберат себе си по-добре. Огледалото държи Томас Фрам – германски публицист, журналист и преводач, който през последните 15 години живя в България и чувства страната като своя втора родина. Германската публика дължи на преводача Фрам досега с най-значимите съвременни български романи. А от миналата седмица българската публика има възможност да се докосне до неговата книга „Двете половини на ореха. Един германец в България“, излязла на немски език през 2014 г.

Най-естественият първи въпрос към един перфектно говорещ български език германец е как България се е превърнала в неговата втора родина?

Томас Фрам корицаПри мъжете няма много възможности, когато става дума за преместване в чужбина – причината е или жена, или работа. При мен беше първото – шегува се Фрам. – В България работих като кореспондент за германско радио, правех интервюта, които трябваше първо да дешифрирам, а след това и да преведа на немски език. И така през онези първи 3-4 интензивни радио години научих говоримия български език.

Първото впечатление от Томас Фрам е на един забавен и усмихнат човек. Такава е и книгата му – намигване и към германците, и към българите. Но и с голяма доза проникновение.

Преди да прочете книгата, читателят чужденец трябва да забрави всичко, което е научил за България, или смята, че знае за България. Бих посъветвал хората да не бързат с присъдите. Защото който съди прибързано, губи възможността да открие един нов свят, а България е пълна с непознати светове от античността, средновековието, годините след Освобождението, комунистическата ера, годините на прехода и т.н. Но, за да откриеш тези непознати светове, трябва да приемеш България без предразсъдъци и клишета – казва Томас Фрам.

Книгата му е опит да отговори именно на тези широко разпространени клишета, които съществуват в съзнанието на западния свят: България – най-верен съюзник на Съветския съюз, страна на ширеща се корупция, бедност и престъпност, родина на бедните просяци по улиците на западните метрополии. Томас Фрам и до днес не е намерил отговор на въпроса защо България продължава да бъде бяло петно в съзнанието на повечето западноевропейци.

В началото на книгата разказвам един анекдот, чийто автор е живеещият във Виена български писател Димитър Динев. На него му омръзнало да пояснява на всеки срещнат къде се намира България и за това си позволил следната гатанка: на север граничи с Румъния, на запад – със Сърбия, на юг с европейската част на Турция и с Гърция, а на изток – с Черно море. В отговор Динев получавал учудването на събеседниците си: „Но там няма нищо!” За мен няма логично обяснение, защо България е така непозната. За Германия може би единственият разумен отговор дава историята – България е единствената страна от бившия Източен блок, която не е била част от Германия или Австро-Унгария. Но има и нещо друго: българите, които живеят в Западна Европа, знаят езици, имат добро образование и не предизвикват медиен интерес, защото са добре интегрирани.

Въпреки тъжната констатация, Томас Фрам успява да запази усмивката на читателя със следните редове в книгата си: „На континент, издигнал лозунга на толерантността и прокламирал правата на човека е напълно разбираемо българи в чужбина да се обиждат, когато усетят, че едва ли не би трябвало да ги има, защото събеседниците им не могат да си спомнят за страната, от която идват. В такъв случай дори и кротки по характер хора могат да получат пристъп на патриотизъм и евентуално да споменат, че България е била държава през VII в., когато германците все още са се подвизавали в мечи кожи из пещерите.” А как изглеждаме ние 15 години сред пристигането на Томас Фрам в България?

Промяната е огромна и не съм сигурен, че българите я забелязват – казва авторът. – Преди 15 години в съзнанието на хората витаеше една нереална представа за западния свят, сравнима само с образите на болестно бълнуване. Това се дължеше, естествено, на 45-годишната изолация на страната. След това последваха мъчителните години на прехода с поредица разочарования, които донесоха известно отрезвяване. Западът, и по-специално Германия, продължават да се радват на възхищението на българите, но това няма нищо общо с онази нереална представа отпреди 15 години. Просто хората вече могат да пътуват свободно и да преценяват света през лични впечатления.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07