Вельо Горанов: Сцената ме обича, аз също я обичам

БНР Новини
Снимка: личен архив

70 години, от тях – 45 на сцената, отпразнува големият български актьор и световно име в пантомимата Вельо Горанов. Това стана с моноспектакъла „Последният запис на Крап” в столичния театър „Сълза и смях”. Автор на пиесата е Самюъл Бекет – един от създателите на театъра на абсурда. Ето какво разказва в интервю за Радио България актьорът:

Всъщност, това е един герой, който е потънал в своята самота. Около него няма никой – нито приятел, нито близки. Той има само своите спомени, записани на аналогова лента. Концепцията на режисьора Борис Радев, който ми предложи този спектакъл, беше в това, че всеки човек иска да остави нещо в живота си. Едни оставят деца, други оставят пари, апартаменти, ниви и т.н. Крап иска да остави своите спомени за преживяното от него през всичките тези години. Но идва една нова епоха – аналоговата технология се заменя с дигиталния запис, и той разбира, че трябва да прехвърли всичко на дигитален носител, за да остане нещо от него. И в стремежа си да направи това, той разбира, че всъщност целият му живот е едно нищо. Просто той няма спомени, няма никаква стойност в онова, което е преживял.

И, все пак, в пиесата има и оптимизъм – с търсенето на щастието, на онези мигове, които осмислят живота ни.

Едно от представленията, в които Вельо Горанов играе в „Сълза и смях”, е „Великият инквизитор” по Достоевски. Как подготвя актьорът текста си преди спектакъла?

Там проблемът е, че самият текст в тази пиеса можем да го сравним едва ли не с черната дупка. Той е с такава мощ написан, че за едно изречение от Достоевски хората пишат цяла пиеса. А той е събрал всичко в едно – десетина-дванайсет страници, които, ако се прочетат внимателно, ще се види, че по смисъл са почти равни на библията. Трудността на подготовката за сцената е, че първо, преди спектакъла аз винаги репетирам със сто на сто енергия. Второ, трябват ми някъде около два часа и половина-три да се съсредоточа за образа, който правя, защото иначе просто текстът ще ме погълне и ще стане дидактика. Докато при Крап нещата са по-различни – аз трябва да изляза от себе си, да се вкарам в неговата кожа, защото той е човек много далечен от самия мен.

През 70-те и 80-те години на миналия век Вельо Горанов създава първите трупи по пантомима у нас: студио "Пантомима" и театър "Движение". На фестивала за пантомима и мимодрама в Лондон през 1980-та година е обявен за мим № 1 в света. Сега е програмен мениджър на театър "Сълза и смях", където продължава да играе и поставя спектакли. По повод юбилея той бе награден с почетен плакет на театралните награди „Аскеер”.

Доколко универсален е езикът на пантомимата, с какво Ви привлече навремето тя?

Това изкуство ми даде много голяма свобода, такава, каквато нямаше обикновеният българин. Първо, пред него няма езикова бариера и аз пътувах много по света. То обединяваше по един или по друг начин младежките световни фестивали на соцстраните. Докато България беше затворена страна, аз почти четвърт век обикалях света. Второ – можех да направя като творец това, което желая, което смятах, че е адекватно за времето си, а не се води по каноните и щампите, които налагаше правителството.

Какво Ви дава най-голяма радост в живота?

Най-голямата радост в живота ми дава любовта на приятелите ми, любовта на колегите ми. Аз не съм чул колега да говори лошо за мен, нито пред мен, нито зад гърба ми. Имам семейство, което ме обича, какво по-хубаво от това. Имам и нещо много важно – сцена, която също ме обича. И аз я обичам. Вече 45 години тази любов не ме напуска.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07