До 14 февруари в Софийската градска художествена галерия може да се види изложбата на големия български художник Любен Зидаров, илюстрирал над 200 автори. В галерията бе показан и документалният филм „Вълшебното огледало на Любен Зидаров”, пресъздал дългия и плодоносен път на художника в изкуството. Разговаряме с Антон Стайков, съсценарист на лентата, художник, изследовател на илюстрацията, комикса и масовата култура.
Любен Зидаров е изключително важен за българската пластична култура по няколко причини. Първо, той успява от 40-те години на миналия век до 2016 година включително да твори непрестанно. Т.е. през неговия поглед ние можем да видим различни течения от средата до края на ХХ век и началото на ХХIпри един и същ автор, който е изключително последователен в своето развитие. Той отразява стиловете в Европа през това време, но и развива своя художествен почерк, при това изключително разумно и талантливо.
Какво значи да илюстрираш творби на повече от 200 автори?
Това значи първо да ги прочетеш. Той се вживява в творбата, в текста, в смисъла, преди да започне да илюстрира. Освен това, значи да интерпретираш, да имаш свой поглед, да измислиш собствен почерк, подход за конкретния автор. Любен Зидаров, въпреки че е разпознаваем в своите творби, е достатъчно различен при всеки автор, когото илюстрира. Освен това, той може да работи върху книгите на един и същи автор няколко пъти, в течение понякога на шест десетилетия. И по този начин развива собственото си усещане за този автор. Интерпретацията му се променя и спрямо промяната на неговите собствени философски и пластически виждания, през погледа на един по-възрастен и по-мъдър човек.
Ето как през 2014 и 2015 Любен Зидаров решава да предложи нова версия към част от илюстрациите в книгите „Том Сойер”, „Принцът и просякът” и „Островът на съкровищата.” В изложбата посетителите могат да сравнят двата варианта. На какви поприща извън илюстрацията работи художникът?
Той е изключително плодовит приложник, проектира например столове, кожени предмети или стенни килими. От друга страна, е достатъчно добър акварелист в циклите си от Париж, както е много добър портретист и най-вече автопортретист. Той има една дълга серия автопортрети, чрез които иронизира, поглежда света уж надсмивайки се над недостатъците на другите, но и на недостатъците си в собствения си характер по най-театрален, драматургичен начин. Неслучайно е започнал кариерата си първо като актьор в един детски театър. Тоест, драматургичното при него винаги остава.
Лесно ли беше да „отключите” спомените на Любен Зидаров?
Най-важното за нас беше да го накараме той да разкаже за цялото това време, да успеем да отворим тези врати у него към съкровените му спомени. Спомените за семейството, за детството, за важните му срещи, спомените за куриозни моменти, за пътувания, за общуване с други художници. И мисля, че успяхме във филма да отключим този пласт, който е най-важен – да успеем да накараме автора да говори за времето и за себе си.
Според режисьорката на филма Мария Николова 93-годишният художник има много точна оценка за себе си. И още:
Мисля, че Любен Зидаров щеше да бъде голям художник независимо от това къде се е родил, дали в България или някъде другаде, защото той е много оригинален в същността на творбите си, много силно разпознаваем.Той е илюстрирал множество книги в България, но той щеше да положи същия този труд независимо къде. И в този смисъл смятам, че той е едно национално богатство. Той също има реална представа за себе си. Има и много международни награди, които всъщност оценяват неговия труд.
Любен Зидаров е носител на поредица от национални и международни отличия, сред които са сребърен и златен медал от Международната изложба на книгата в Лайпциг. Има множество изложби през годините. Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, Окръжните художествени галерии в страната, Дворец „Сент Джеймс” – Лондон, Галерията на университета „Хонг Ик” – Сеул, Италия, Норвегия, Финландия, Швейцария, Австрия, Германия.
Той и до ден днешен търси пътя си и се развива. И съзнава точно какво иска да постигне. Мисля, че в творческото си развитие сега той се стреми към изчистване на формата и символно предаване на това, което иска да каже чрез илюстрацията – обобщава Мария Николова.
Снимки от изложбата Венета Павлова
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..