Рекордно количество са българските ленти, включени в програмата на ХХ издание на София Филм Фест. Достойно число за най-големия филмов форум в страната, а и за творчески град на киното от мрежата на ЮНЕСКО, какъвто е столицата. „София Филм Фест е в категорията „Стратегически събития” в календара на културните прояви в нашия град” – посочва Малина Едрева, председател на Комисията по образование, култура и наука в Столична община. Според нея ролята на местната власт, на институциите е да създават и развиват среда, в която хората на духа да имат условия за творчество.
Фестивалът е подкрепен както от Столична община, така и от Министерството на културата чрез Националния филмов център (НФЦ). Центърът подпомага и пазара на филмови проекти София Мийтингс. Ето как неговият директор Камен Балкански се обърна към екипа на феста:
Ако София Филм Фест не съществуваше, публиката не би видяла толкова хубави и толкова много български филми, подпомогнати от НФЦ. Тази година в програмата на фестивала ще видим 26 ленти, получили държавна подкрепа. От тях 11 са игрални, 9 – документални и 6 са копродукции. Това е изключително голямо и впечатляващо число, което показва как държавата чрез НФЦ подкрепя българското кино. Пожелавам честит рожден ден на София Филм Фест, защото, когато приятел става на 20 години и празнува тази годишнина с не какво да е, а с филмов фестивал, то това е достойно за отбелязване и поздравления събитие. А когато е подготвил за своите гости такава богата програма, събитието е фантастично. Пожелавам на добър час на организаторите. Най вече бих се радвал залите да са пълни, за което не се съмнявам. Празникът е празник тогава, когато в лицата и в очите на хората, които гледат филмите, се вижда радостта и вълнението, с което те са гледали това, което се случва на екрана.
Фестът започва на 1 март и ще продължи до края на месеца. В първия ден зрителите ще видят премиерата на филма на Станимир Трифонов „През сълзи” – за последиците от геноцида над арменците. Официалното откриване на киномаратона е на 10 март в зала 1 на НДК с лентата на режисьорът Иглика Трифонова „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син.” Тогава ще бъде връчена и Наградата на София на известния режисьор от български произход Тед Кочев, роден и живеещ отвъд Океана. Приза на столицата ден по-късно ще получи и прочутото филмово трио на Георги Стоев-Джеки, Георги Пенков-Джони и Христо Илиев-Чарли. Те ще покажат премиерно най-новата си съвместна лента „Добро утро, капитане”.
Мащабна е селекцията на филми в рубриката „Ново българско кино” , създадени в месеците от миналото до сегашното издание на София Филм Фест. Ето какво казва по този повод неговият директор Стефан Китанов:
В рамките на този фестивал ще бъдат представени 13 български пълнометражни игрални филма, които са произведени от миналия март, от края на предишния фестивал досега. Три от тях ще имат своята премиера в рамките на фестивала, четири ленти ще участват в международни конкурси. 16 български документални филма ще бъдат показани за първи път в София, осем от тях ще имат световна премиера. Други осем ленти – български миноритарни копродукции, ще имат премиера на СФФ. Като прибавим и филмите от конкурса „Джеймисън” за късометражно кино, както и творбите, които ще бъдат показани на закрити прожекции в завършен или незавършен вид, ние представяме тази година около 55 български филма. Не знам дали скоро ще повторим такава жътва, но поне да й се насладим.
Снимки: siff.bg и архив
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..