Всички искаме да сме щастливи, но не винаги се получава. Известният български художник проф. Андрей Даниел, преподавател в Националната художествена академия, обаче е намерил път към щастието с новата си изложба. До 27 март в столичната галерия „Нюанс” може да се види негова сбирка от картини, озаглавена Hic habitat felicitas /Тук живее щастието/.
В експозицията са събрани живописни творби, рисувани в последните няколко месеца, подготвени специално за пространството на галерията. Те са „уловили” щастливи за художника мигове. Част от картините са посветени на престоя му в Залцбург. Старинният град го е пленил с историята и с атмосферата си.
Уютният бюргерски град, съчетан с аристократичния мирис на лукс и култура, ме опияняваха и правеха щастлив – отбелязва живописецът. – Нямаше да обърна внимание на историята за откритата древноримска мозайка в центъра на града, ако не бе прекрасната малка книга на Ерих Кестнер: „Презграничното пътуване”. В нея, между другото, се разказва как навремето, когато подготвяли паметника на Моцарт, строителите открили в изкопа следния римски надпис: Hic habitat felicitas. За мен бе удивително и почти мистично, защото преди да го открия в реалността, този надпис беше вече в душата ми. Вероятно човекът е така устроен – да открива нещата едва тогава, когато осъзнае, че те са били в него отдавна. Всъщност, тази изложба е резултат от щастливо открити сюжети в реалността, които преди това са съществували само в сънищата и фантазията ми.
Много често се оказва, че хората не успяват да видят и да познаят неща, които не са им предварително познати – споделя художникът. – Така че аз предполагам, че всички тези неща, които ми харесаха и ме очароваха в този град, някак си са живеели в мене и преди това. И фактът, че ги открих наяве, беше наистина много приятно усещане.
Една от най-впечатляващите картини в експозицията е на свирещ струнен оркестър. Как се рисува музика?
Това е опус във връзка с моите интереси в музиката. Заглавието е „Щрайхът в действие”. Това са цигулките, челата, контрабасите, струнните инструменти в един оркестър. Мен ме интересуват музикантски типажи, състояния на трудово и творческо усилие, нещо, което при музиканта е много красиво и ясно изразено. Ако човек рисува художник, не е толкова изразително, колкото когато свири цигулар.
И още красота от изложбата: Замъкът на водата, обсипан с цъфнали магнолии. Картината „Песен за есетрата” пък разказва смешна история, случила се в XVII век. Любопитно е, че огромната риба е била хваната в относително малка река. Андрей Даниел е успял да нарисува и друга местна забележителност – къщата на палача. Защо ли там няма съседи? Но да погледнем към нещо вдъхновяващо – пейзажа „Йонийският бряг или краят на лошото време”. Струва си…
Снимки от изложбата: Венета Павлова
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..