Днес в кино „Люмиер” Георги Стоев (Джеки), Георги Пенков (Джони) и Христо Илиев (Чарли) ще получат наградата на София за цялостния си принос към Седмото изкуство. Любопитното е, че нито един от тримата не е учил в киноуниверситет, но създават десетки документални и игрални филми с различна продължителност – от 5 до 90-минутни. Разговаряме с Никола Бошнаков, режисьор по монтажа при тях. Той е и автор на документален филм за триото – „Джеки, Джони и Чарли не са имена на кучета.” Ето как ги представя за Радио България:
Джони Пенков е член на световна асоциация на акустиците със собствен патент – тези басрефлексни колони, които сега са навсякъде. Това Джони го създава тук в България. Паралелно на Запад се правят такива разработки, но това си е негов личен патент, той има още 6-7 свои патента. В българското документално кино, в най-добрите филми, в общи линии звукът винаги е бил негов. Той винаги се е стремял към максималното и го е постигал. Сега вече лека-полека се оттегля от активна дейност, но при него винаги има последни версии. С новите софтуери се справя чудесно. Той е вече на 85 години, но е в много добра професионална форма.
Чарли пък е майстор на сценариите за документални филми. Той намира типажите, разказва увлекателно техните истории и оставя оттам нататък режисьорът да поеме предизвикателството. Но и много активно участва в снимките. По сценарии на Чарли са създадени и анимационни творби, получили родни и задгранични отличия. Джеки – режисьорът в триото, е биолог по образование, учил е в Дрезден и в София. Надарен е с невероятен усет към комичното. Както и другите от групата впрочем.
Джеки си е такъв – с интересен характер – отбелязва Никола Бошнаков. – Започва първо с научно-популярни филми. След това идват „Патилата на Спас и Нели” (в лентата главни герои са куче и котка). Това е общ проект за тримата. Джеки има съвсем ясно разпознаваем почерк като режисьор и за мен е удоволствие да работя с него и с Джони и Чарли, защото те са сред последните живи класици на нашето кино.
Днес премиерно в кино „Люмиер” ще бъде показан най-новият филм на триото „Добро утро, капитане”. Главен герой на документалната лента е Гената – фронтмен на състава „Нон стоп” в Морското училище. Формацията навремето се ръководи от Борис Карадимчев. В началото на 70-те години на миналия век съставът е изключително популярен в Бургаския регион. Но младежите отиват в казармата и се разпръскват в различни поделения. Гената служи три години и половина в подводница, после още десетина работи на кораби. След това две десетилетия е шеф на пристанището в Царево. И навсякъде е душата на компанията: веселие, танци и песни. Неслучайно създателите на филма го определят като „Първия документален мюзикъл”. Гената обаче е изправен пред предизвикателство на съдбата. Дали щастливият му характер няма да му помогне?
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..