„Силата на думите: мрежи, радикализация, осмиване” – под това заглавие в Народното събрание се проведе международна конференция. Поводът е Международният ден на Франкофонията. Бяха разисквани главно две основни теми: радикализацията на младежта в социалните мрежи и хуморът като политическа критика. Сред участниците в конференцията бе известният български карикатурист Чавдар Николов. Знаете ли кога възниква жанрът карикатура? Това се случва в 16-ти век в Италия – отбелязва той. В началото тя е служела за забавление в ателиетата на художниците. А в 18-19-ти век се появява и политическата карикатура. Тогава тя се превръща в оръжие на свободата на словото, но също и в оръжие на пропагандата. Впрочем, да си карикатурист, не винаги е безопасно.
Имаме примери и от нашенската действителност. През 1925 година в страната се води тиха гражданска война, в която жертвите от двете страни загиват най-често в резултат на атентати. Около една седмица преди атентата на Военната организация на комунистическата партия в църквата „Света Неделя” в печата излиза карикатура на Александър Добринов. Тя представлява изображение на Смъртта, която заявява: „Тази година Христос няма да възкръсне.” И какво се случва след дни – има атентат. Броят на загиналите е 213 души. А на ранените – 500. Александър Добринов е арестуван моментално, заподозрян е във връзки с атентаторите. Прекарва може би шест месеца в ареста, докато известният политик и журналист Димо Казасов не се застъпва за него и той е освободен – посочва Чавдар Николов. – По-нататък ще видим, че отношенията на Александър Добринов с различните власти никак не са били добри, защото след Девети септември 1944-а той е осъден на две години ефективна присъда от т.нар. Народен съд, заради илюстрациите му за живота в Съветския съюз, издавани от Министерството на пропагандата.
Друг български карикатурист – Александър Божинов, пък е изобразил Молотов с нацистки символ, от времето на пакта Рибентроп-Молотов, когато отношенията между Съветския съюз и Германия са бляскави. Любопитна е историята на Александър Божинов пред Народния съд. По това време да свидетелства срещу него е поканен талантливият художник Илия Бешков, известен с левите си убеждения. Водещият съдебното заседание казва: „Г-н Бешков, вие сте най-добрият български карикатурист.” А той му отговаря: „Не, вие съдите най-добрия български карикатурист.”
Това обаче донася на художника една година условна присъда, издадена от Народния съд. Най-тежкият случай в историята на българската карикатура е Райко Алексиев. Една от карикатурите му, публикувани във вестник „Щурец”, е как Сталин свири на балалайка. А отдолу текстът е „Волга, Волга мать родная, где ще му излезе края”. Явно Райко Алексиев е бил твърде недолюбван от комунистите. Той е убит. И след това е осъден от Народния съд.
В по-ново време също има истории на свободомислие и гражданска съвест.
Интересен е случаят от 1968 година, когато Радой Ралин и Борис Димовски издават една книжка – „Люти чушки”. Известно е, че тиражът й след около две седмици е събран и изгорен в Полиграфическия комбинат, и то заради карикатура, с която Борис Димовски е илюстрирал една хубава епиграма на Радой Ралин – „Сит търбух – за наука глух”. Но един тогавашен поет видял в опашката на прасето подписа на Тодор Живков. Поради тази причина тиражът е събран, изгорен, но някъде все още се намират книги по антикварните книжарници в България. След този случай Радой Ралин и Борис Димовски губят работата си, задълго са в немилост.
Друг български карикатурист – Тодор Цонев, пък почти ежедневно рисува Тодор Живков. И след промените от 1989 година показва грандиозна изложба. Може би нямаше по-посетена карикатурна изложба в нашата история – обобщава Чавдар Николов.
В галерията по-долу може да видите три карикатури на Чавдар Николов.
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..