Според последните данни на Националния статистически институт, доходите на българите са се увеличили за последните 12 години с цели 40%. Най-голямо е било увеличението след влизането на страната през 2007 г. в Европейския съюз. Всичко това звучи добре и оптимистично. Каква всъщност е реалността ни казва президентът на републиката Росен Плевнелиев, който съобщи, че българите получават едва 47% от това, което средно влиза в джобовете и банковите сметки на европейците. Излиза, че се изкачваме от дъното на финансовата дупка, но сме още много далеч от европейската повърхност – остава ни още повече от половината катерене. Това не е много окуражително на фона на забавящата се икономика, забавяне, което в никакъв случай не обещава увеличаване в близкото бъдеще на доходите, а говори за замразяване, ако не и за нещо още по-лошо, което се случва обикновено навсякъде, когато икономическите резултати се влошат. Експерти вече предупреждават за подобна заплаха.
Така или иначе днес и в момента българинът живее с половината пари на средния европеец. Това очевидно означава, че живее зле по стандартите на съвременното потребителско общество. Това е вярно, но не съвсем, защото реалният живот е винаги по-пъстър, отколкото го показват сухите цифри. Въпреки, че официално около 30% от българите са записани в графата „бедни”, т.е. хора, които не могат да си плащат сами сметките, останалите 70% граждани живеят скромно, но сравнително прилично. Това е видно за всеки, разходил се по улиците на което и да е населено място в страната и посетил дома на някой нормален българин. Това твърдение се подкрепя и от статистиката. В България на практика няма семейство без телевизор, хладилник, печка и пералня. Над половината българи имат домашен компютър и интернет достъп. Колите в страна от 7 млн. души население надхвърлят 3 милиона. Още нещо важно – близо 90% от българите имат и собствено жилище. Всичко това говори за добро качество на живота. Вярно, повечето материални придобивки на хората са от по-евтините модели и марки, колите в повечето случаи са около 15-годишни, жилищата не са няколкоетажни еднофамилни къщи с паркове и езера. Но и в много западноевропейски страни всичко това за мнозинството хора си остава недостъпен лукс.
Интересно е да се анализира произходът на доходите на българите, да се види откъде идват парите в техните банкови сметки. Почти 70% са от заплати, и почти 30% от социални плащания като пенсии, стипендии, социални помощи и други подобни традиционни източници. Едва няколко мънички процента са доходите от ренти, дивиденти, лихви и други екзотични за страната финансови инструменти.
Добри темпове на увеличаване с тенденция за забавяне на скоростта на нарастване на доходите, които в България си остават под половината от европейските и скоро няма да се изравнят с тях – това е положението в момента. С малкото изключение София, където се получават най-високите и почти европейски доходи, увеличаващи се на всичкото отгоре всяка година със завидно темпо.
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..