В софийската галерия „Васка Емануилова”, носеща името на прочутата скулпторка, до 21 май могат да се видят творби на младия автор Стефан Иванов. В изложбата си той дава отчасти отговор на въпроса как може да изглежда съвременната скулптура. Нарекъл е експозицията „Непредвидени обстоятелства”. В нея е обединил разностранни сюжети, търсейки преднамерено скулптурни инциденти – всяка от работите е свързана с някакво действие – рязане, нахапване, разливане, стягане, бутане и т.н. Произведенията със сигурност са запомнящи се: сребърен шаран, затиснат със стяга, метални понички пред стар розов телевизор, изящна старинна масичка, излизаща от стена, бебе, излято от метал и лежащо сред куп консервни кутии в количка за пазаруване... Стефан Иванов се опира на опита от поп арта, хиперреализма и други направления в изкуството, за да покаже колко независими от човека са предметите в днешния свят.
Любопитно е къде след това ще отидат творбите от експозицията...
Подходът ми за изложбата беше да работя конкретно за пространството на галерия „Васка Емануилова” – разказва Стефан. – Част от нещата, както виждате, са разляти по пода, директно залепени за стената и монтирани, минаващи през стената на галерията. Ние сме избрали такъв подход в работите си и те биха могли да намерят и друго място за излагане, но то трябва да е много специфично подбрано. Друга част биха могли да отидат в някоя колекция, в друга изложба. Те са по-стандартни. Но главното беше да се водя от пространството на галерията и да направя творби, подходящи специално за него.
Това, което ние виждаме в залата, са много различни подходи, впечатления, в които художникът е буквално като един ди джей, който смесва и миксира неща, които вече съществуват в културата, съчетава и ги превръща в обекти – разказва кураторът на галерията Владия Михайлова. – Има връзка с попарта, с тази идея за консуматорското общество, но това не е попарт. Има връзка с т.нар. реди мейд, което означава обекти от всекидневната среда, без да ги променя. В творбите на Стефан има и дизайн, защото скулптурите не са на постаменти, а на едни мебели, които са част от самата скулптура. Това е сложен визуален език, едновременно скулптурен и живописен, дизайнерски и, така да се каже, език на високото изкуство. И в този смисъл е наистина интересно това, което Стефан прави.
Освен със скулптура, Стефан Иванов се занимава и със сценография на рекламни клипове. Според него, това е работа, близка до скулптурата, защото в повечето случаи става въпрос за пространствени инсталации. Той работи и по проекти за юбилейни нумизматични монети в Българска народна банка. Вече има няколко създадени монети от сребро и злато.
Миналата година имам отсечена монета, която, мисля, че е в хиляда бройки – златна монета със Свети пророк Илия – посочва той. – Те са на колекции и в серията бях спечелил конкурса. А в колекцията за манастири спечелих с проекта за Троянския манастир. Направил съм и сребърна монета, посветена на Сто години българско самолетостроене. Всичко това е много ценно за мен, защото техниката, с която се правят, е класическа. И е своего рода доказателство за владеене на този занаят. Работата с монетите с колекционерска стойност е много ценна за мен, затова участвам.
Ще добавим, че Стефан Иванов е завършил специалност „Скулптура” в Националната художествена академия. Специализирал е по програма „Еразъм” в Полша, участвал е в изложби, симпозиуми и уъркшопове в България, Гърция, Швеция и Турция.
Ако се замислим за ситуацията, в която днес сме поставени, ние всички съществуваме в един свят, който непрекъснато произвежда образи и обекти – отбелязва Владия Михайлова. – Всеки ден на пазара излизат нови продукти, всеки ден във виртуалните мрежи излизат нови образи и това е толкова много, че ние вече едва ли можем да се ориентираме в тоя свят, не можем да го осмислим. Скоростта ни на осмисляне е по-бавна, отколкото начина, по който той произвежда себе си непрекъснато. И тази по-скромна позиция, когато човек вече не е господарят на света, който той произвежда, ами някак си светът му се случва и той е част от него, може да се усети в работите на Стефан. Те са наистина актуални спрямо днешния ден, спрямо усещането за съспенс, за афект, спрямо нещата, които ни впечатляват, спрямо предметите, които непрекъснато използваме. Задачата на изкуството е да ги отдели от ежедневния живот и да ни ги покаже в друга светлина. И точно това се случва в галерията.
Снимки: Венета Павлова и veg.sghg.bgАко се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..