Преди две години беше затворена и после обявена в несъстоятелност четвъртата по големина банка в България – Корпоративна търговска банка /КТБ/ на българския бизнесмен и банкер Цветан Василев. Още тогава и централната банка, и прокуратурата обвиниха за ограбването на банката основния й акционер и главен шеф, изнасяйки данни, че той е раздавал на фирми и граждани, най-вече негови собствени компании, роднини и приятели, кредити без необходимите гаранции с ясното съзнание, че тези пари няма никога да бъдат върнати. Установено бе, че в банката липсват над 2 млрд. евро. По силата на закона за гарантиране на влоговете бяха изплатени над 1,5 млрд. евро на повече от 100 хиляди депозанти, като за това помогна и държавата, която изтегли нов външен дълг, тъй като във Фонда за гарантиране на спестяванията нямаше толкова много пари.
Банкерът-собственик Цветан Василев беше много богат и много влиятелен човек, думата на когото се чуваше и във висшите правителствени среди, и в централите на основните политически партии. Поради тази широка мрежа от явни и завоалирани връзки и влияния и под натиска на десетките хиляди ощетени вложители задачата да се разкрие истината и евентуално да се помогне да се съберат дължимите кредити беше възложена на чуждестранна специализирана фирма. Предполагаше се, че известна компания с международна репутация по-компетентно и по-безпристрастно ще разследва случая и няма да се влияе от различни бизнес и политически лобита в страната. Избрана беше английска фирма с доказани компетенции и опит в разследването на заплетени финансови казуси. Тези дни беше публично оповестен докладът й за проблемите в КТБ.
Най-лошите прогнози и най-мрачните подозрения се оказаха напълно основателни. С аргументи и факти Alix Partners независимо стигнаха до заключението, че основен виновник за фалита на банката е основният й акционер Цветан Василев. Оказа се, че от липсващите в банката над 2 млрд. евро, 1.3 млрд. евро са лично заграбени от банкера и неговите фирми. Просто обявеният по едно време за банкер №1 на България е ползвал собствената си банка като личен портфейл – трябва да се купи нещо, ето парите от портфейла-банка. Просто и сигурно, защото на практика над банкера е нямало никого, който да го контролира. Всъщност на теория е имало – това е централната банка. Но докато всички виждаха как облаците се сгъстяват над КТБ и как колосът на глинени крака се разпада от главата, Българската народна банка уверяваше безгрижно по всички медии, че банковата система в страната е стабилна и няма никакви проблеми, които да застрашават спестяванията на граждани и фирми. После изведнъж се стресна и започна да измисля истории от финансово-криминални романи за изнесени чували с пари и т.н. Ръководството на централната банка се оказа, че и в двата случая или не знае истината, или съзнателно си измисля страховити истории. Неслучайно шефът на банковия надзор попадна в ръцете на прокуратурата, а гуверньорът на централната банка си отиде безславно и с опетнено име. А самият собственик на ограбената банка се изнесе тихомълком в чужбина, откъдето от близо две години българските власти се опитват да го екстрадират, а той не спира да се оправдава и да обвинява за краха на финансовата институция политически противници и враждебни медии. През цялото това време синдиците на фалиралата банка работят неуморно, опитвайки се да върнат в бившата банка колкото се може повече отпуснати кредити. Британските независими експерти и в това отношение не са оптимисти и смятат, че едва около 400 млн. евро от всички дългове може да бъдат върнати някога. Очевидно тук не влизат поисканите от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество 1,2 млрд. евро лично от бившия шеф на банката Цветан Василев.
БНБ вече има ново ръководство, а КТБ вече я няма. Финансови сътресения в страната също липсват и всичко в банковата система вече би трябвало да е спокойно и наред. Дали обаче е така ще покажат резултатите от стрес-тестовете, на които централната банка ще подложи тези месеци всички кредитни институции за да провери качеството на отпуснатите от тях кредити.
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..