В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора.
Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през 11 в. Като Ден на просветата за първи път се чества в гр. Пловдив през 1851 г., когато в епархийското училище, носещо името на светите братя, е организирано тържество и ученическо шествие. Няма друг народ, който от векове да почита създаването на своята азбука и книжовност със специален празник. На книгата и писмеността са посветени много пословици и гатанки. Една от най-разпространените (с различни диалектни варианти) е: „Бяла угар, черно семе. С ръка го сееш, с очи го жънеш. Що е то? Книгата.” Най-общо казано, книгата е символ на знанието, неизменен атрибут на образованите хора.
Някога учителят бил наричан даскал, граматик, грамотен, книжовен. Немалко възрожденски учители са останали с подобни имена в историята – Даскал Манол, Димитър Рилец, Йоан Граматик, Матей Граматик... Първите български училища са килийни, а учителите не са непременно специално обучени. Обикновено даскалите били духовници (или свързани с църквата хора), занаятчии, млади мъже, научили се да четат и да пишат. В песента „Учител да го сториме” главен герой е „Милен, млада войвода”, който знае много да чете и пише. Знае „и гръцка книга, и турска, най-много бяла българска.” Затова селските първенци са решили да го сторят учител – да учи децата на четмо и писмо. Нека отбележим, че епитета „бяла” народът ни използва като синоним на чистота и извисеност. Затова в народните песни вярата е „бяла българска”, красивата девойка е „бяла българка”…
„Прочул се Найден граматик (или хубавец), да чете и да пише – от владиката повече, от владиката пловдивския”. По-нататък в песента се разказва, че висшият духовник написал книга (писмо), а „книгата пише, говори” Найден да отиде при него. При срещата владиката казва на младия граматик да стане даскал. Тази песен, която съществува в многобройни варианти, възпява Найден Геров. Или поне така твърдят историците. Български писател, езиковед, фолклорист, основател на едно от първите класни училища, той е инициатор и на първото тържествено отбелязване на празника на светите братя Кирил и Методий.
Често за учители били назначавани съвсем млади момчета. Като героят в песента на Георги Германов „Дошло е момче даскалче деца да учи”. „Учи ги що ги поучи, дорде момите научи.” Оказва се, че младежът се влюбил в красивата Златка, престанал да ходи на школо и все обикалял около дома на момата, носейки армаган – лимони и портокали.
„Дом без книга е като къща без прозорци”, казва една популярна нашенска поговорка. Кога е създадена, никой не знае. Но и днес подобни сентенции изпъстрят езика на българина, за да напомнят за отколешното ни преклонение пред знанието и книжнината...
Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и..
Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св...
Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е..
Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с...
От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания...
Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки..
Зелените поляни около гара Аврамово – най-високата железопътна станция на Балканите, стават сцена на събора „Край теснолинейката“. Събитието е тази неделя (12 август), а инициатор и основен организатор е гражданско сдружение „За теснолинейката“...