Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за помохамеданчването на българското християнско население в Родопите. Така се нарича и читалището, основано през 1936 г. от местни учители – будни хора от селото, които приемат като мисия опазването на духовното наследство. Първоначалната му културна дейност е съсредоточена в библиотеката. По-късно самодейците се изявяват с театралните си постановки. Особен подем в читалищния живот настъпва при основаването през 1969 г. на Ансамбъла за автентични песни и танци на с. Драгиново. Първоначално е сформирана мъжка група, а през 1970 г. запяват и жените, създава се и танцовата трупа. За песните в този край е характерен двугласът – отличителна черта на Шопската и Пиринска фолклорна области, той се среща само в определени селища от други региони.
Песните и танците на самодейците от Драгиново, облечени в старинните си пъстри носии, грабват вниманието на специалисти и публика по събори и фестивали. Успешните им изяви са увенчани с много награди на наши и международни сцени. Огромен е приносът на основателката и музикалната ръководителка на ансамбъла Грета Кадьова, която продължава да твори и до днес. Професионалния опит тя дължи на образованието си в СМУ в Пловдив, на дългогодишното си участие в градския хор под диригентството на проф. Асен Диамандиев и непрестанното изследване на оригиналния фолклор на с. Драгиново и неговото сценично претворяване. Музикантската ѝ гордост е, че успява да привлече и младите в ансамбловото пеене и танци.
Това прекрасно село в района на Велинград е свързано с Родопа планина – широка, мощна с красивите си гласове и добрите хора. Драгиново е голямо село, живеят мохамедани (помаци) и християни. Християните са малко, но животът им е хубав и на едните, и на другите. Разбират се прекрасно. Чудесно си живеят хората. Традициите, които аз заварих преди 48 години, когато дойдох от Велинград, не са малко. Чества се празникът „Кърчибук“ – на 27 март. Носи това име, защото се отива на къра и се запалва чибук (лула) от тези, които са излезли, за да пазарят овчарите за работния сезон. Вечерта се правят седенки, младите се гощават, ходят за здравец. Гергьовден в Драгиново се празнува 2 дни. Предварителната подготовка е сериозна – 2-3 седмици. Най-интересното е, че мюсюлманите, сгодени до този момент, боядисват яйца по вечерно време, слагат ги в торбички, красиво изработени от тях, и ги раздават на децата. На втория ден се правят люлки както едно време. Много се тачи пролетният празник „Благовест“ (Благовещение). На този ден ходят в гората за здравец, донасят китките по домовете, садят по градинките си и отново момите и ергените се събират по седенки, пеят, веселят се и люлки си връзват край реката. Когато отидох в селото да работя, за пръв път разбрах за интересния предстватбен ритуал – „тельосването“.
При него „тельосват“ – т. е. украсяват лицето на бъдещата булка с пудра, пайети, златни и сребърни нишки и пр., а тя е облечена в сватбената си носия. Ако сватбата е в събота и неделя, момата „тельосват“ в петък, тогава сплитат и плитките ѝ. Този красив обичай продължава и днес.
Снимки: draginovo.com и dnevnik.bg
В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..
Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..
Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..
Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..
От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..
Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..
Зелените поляни около гара Аврамово – най-високата железопътна станция на Балканите, стават сцена на събора „Край теснолинейката“. Събитието е тази неделя (12 август), а инициатор и основен организатор е гражданско сдружение „За теснолинейката“. Тези, които следят новините, сигурно помнят как преди пет години едно момче започна битка с..