Енергетиката е любимият икономически сектор на сегашните български власти, начело с премиера Бойко Борисов. Почти всеки ден се изнасят данни и факти, случват се събития, свързани с този икономически сектор. И на първо място с газа, който по принцип е сравнително слабо използвана енергия от масовия българин, но много се цени от индустрията. Засега в България газ предимно се внася и то основно от Русия, но енергийните амбиции в това отношение са впечатляващи. Точно за тях става дума в полученото в четвъртък писмо от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, в което той изразява мнението на Европейската комисия по тези въпроси. Тези амбиции станаха и повод премиерът Бойко Борисов да се обади на следващия ден по телефона на руския президент Владимир Путин. И всичко това е напълно логично и обяснимо поради много причини.
Първата и основната е, че България е член на ЕС и не може да не се съобразява с неговото мнение относно българските енергийни проекти. Член на ЕС, ама почти изцяло зависима от руските енергийни доставки и оборудване. И единствената атомна електроцентрала в страната е руска, и поръчаният нов атомен реактор е руски, и единствената петролна рафинерия е руска собственост, и газът идва от Русия. С две думи – пълна зависимост от Русия. А между Москва и Брюксел нещата напоследък не се развиват много добре и София вече даже го изпита на свой собствен гръб, когато поради европейските изисквания мечтаният газопровод Южен поток през България за Европа пропадна и очакващата огромни приходи от транзитни такси България се оказа с пръст в устата.
Изглежда ЕК има някакви съмнения относно това дали България си е научила урока, който с две думи е следният – правете каквото искате, само че по европейските правила. И затова Юнкер много ясно повтори в писмото си до Борисов това твърдо изискване. И той скорострелно се обади на Путин да му каже, че брюкселската „каишка” остава, но малко е поотпусната. Поне дотолкова, че да има някакви шансове за реализирането на незабравените стари енергийни българо-руски проекти.
Най-важните за София са два. Първият е все още в сферата на идеите и общите приказки. Това е идеята България да изгради регионален газов хъб, откъдето да се снабдяват с газ страните от Балканите и Югоизточна Европа. Проблемът обаче е, че няма какво да се разпределя, тъй като след провала на газопровода „Южен поток”, при липсата на местен газ и при на практика липсващите връзки с газовите системи на съседните страни, цялата идея губи смисъл и практическо значение. Вторият проект е доста по-напреднал, но замразен. Става дума за втората българска атомна централа в Белене. Инфраструктурата е почти построена и досега струва 1 млрд. евро, един от двата й планирани реактора е вече произведен в Русия, но България няма пари да го плати и се чуди в момента какво да прави с него, още повече, че беше и осъдена от международния арбитраж да плати в най-скоро време на руската фирма 550 млн. евро, които България няма. Да припомним само, че когато строителството на централата беше спряно с решение на парламента, един от основните аргументи на противниците на проекта, беше, че той въобще е ненужен на България, която си произвежда предостатъчно електричество, че даже и изнася.
Жан-Клод Юнкер даде под условие „зелена улица” на енергийните проекти на българските власти. Под условие, защото всичко трябва да бъде съобразено с европейските изисквания и никакви волни изпълнения не са позволени на София. Така че сега остава българските власти да направят от идеите си икономически жизнени проекти, а ЕС обещава даже и финансова помощ за реализацията им. По-специално за газовия хъб, докато по отношение на втората АЕЦ отношението е много по-сдържано и българите засега изглежда се насочват към варианта да се търси чуждестранен частен инвеститор да довърши проекта.
Какво точно са си говорили Борисов и Путин по телефона освен за създаването на съвместни работни групи, които да проучат и уточнят ситуацията в енергийното сътрудничество, не става много ясно от сухите прессъобщения на Кремъл и на София. Но от всичко казано дотук може да се направи изводът, че теми не са липсвали и двамата събеседници не са се чудили много-много какво да си кажат. Така че няма да е голяма изненада ако погребаният проект за газопровод „Южен поток” не възкръсне в най-скоро време в един или друг вариант, но при всяко положение с българско участие и европейски правила. Още повече, че предвидените за него тръби си остават складирани на български пристанища.
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..