До 18 септември в Националната художествена галерия може да се види изложба с 55 творби на един от големите български художници – Димитър Казаков-Нерон. Откъде идва прякорът му? Приживе артистът разказва за бедните си студентски години, в които живеел на тавана на Художествената академия заедно с приятеля си Тодор Балтев. По това време Казаков бил и огняр. Самообразовал се непрекъснато в ателиетата на Академията. Като хвърляли въглища в пещта, Балтев му казал: „Имаш бретон като Нерон”. Така се появил и прякорът. Разговаряме с куратора на експозицията Сузана Каранфилова за пътя му в изкуството и наследството, оставено от него.
Димитър Казаков е един от художниците с подчертан индивидуален стил и това го прави много интересен още приживе. Освен огромното му творчество, той има и доста интересен характер и около неговата личност се създава един мит още през 70-те и 80-те години. Той е и много колекциониран автор. Още при представянията му в Париж, в Атина, в Ню Йорк, в Италия чуждестранни колекционери започват да търсят неговите произведения. И тогава той осъзнава, че е автор, който е много ценен. В България също – много негови произведения са откупени за галериите в страната, както и за частни колекции.
Какви са неговите теми и образи?
Неговото творчество е много тясно свързано с фолклора, с националната традиция, с историята на цивилизациите. И един от основните персонажи е образът на жената в различните нейни превъплъщения на майка, любима, самодива – в най-различни, невероятни композиции.
В какви области на изобразителното изкуство работи Казаков?
Димитър Казаков твори в областта на живописта, акварела, рисунката и керамиката. Заедно с брат си правят и пластика. А в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна има над 490 произведения, които са дарени от братя Димитър и Никола Казакови. Там има различни видове изкуства, събрани на едно място.
Творчеството му е вдъхновило създаването на критически изследвания и биографични книги. Известни изкуствоведи пишат за него.
За Димитър Казаков има много специализирана литература, като според мен основната е написана от член-кореспондента Аксиния Джурова. За него са писали Руен Руенов, Георги Шапкаров, Димитър Пампулов, голямата интелектуалка Дора Валие, сестра на ерудита Петър Увалиев. Неговото творчество наистина е неподражаемо. Той създава собствен свят в своите картини. Сам той го нарича „обърнато пространство”, в което фигурите се реят в безвъздушна среда, в един вакуум с характерните за творчеството му елементи: чешми, птици, разрязани ябълки. И всичко това е в едни златисти гами, с неговите специални техники на издраскване. Всяка картина е отделен фантастичен свят. Още на времето изкуствоведите са преценили, че неговият стил обогатява изключително историята на съвременното българско изкуство. И са му отделили заслуженото внимание.
Защо за Вас беше важно да се припомни талантливото присъствие на Казаков в нашето изкуство?
Идеята ми беше да представя картини на Димитър Казаков, които са собственост на държавните колекции. И да покажем картините, които са купувани в края на 70-те – началото на 80-те години. Тогава той прави серия от самостоятелни изложби, които, според мен, са върхове в неговото творчество. Искахме да подчертаем това, което той постига в голямоформатната си живопис. Тази изложба представя картини от 15 галерии в страната. Сред тях са Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия Дарение колекция „Светлин Русев” в Плевен. От Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна ни дадоха 16 картини. Такава експозиция се подготвя месеци наред.
Ще добавим, че Казаков е оставил и доста свои произведения в чужбина. През годините той редовно участва в Общи художествени експозиции в София, Берлин, Сао Паоло, Анкара, Вашингтон, Париж, Дюселдорф, Токио, Ню Йорк, Мадрид, Базел, Ним и други. Има над 40 самостоятелни изложби в България и зад граница.
Снимки от изложбата: Венета Павлова
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..