В Националната галерия „Квадрат 500” е открита изложбата „Музи и модели”, посветена на голото женско тяло. Извечна тема в изкуството, то вдъхновява творците от Античността до днес. След Освобождението от османско владичество, когато се изгражда новата българска държавност, в София е създадено Рисувалното училище, което по-късно ще прерасне в днешната Национална художествена академия. С изграждането на тези две институции започва и академичната подготовка на българските художници. Куратор на изложбата е Искра Траянова. Тя е избрала произведения на български и чуждестранни майстори на четката от първата половина на ХХ век, чиито живописни творби са част от фонда на галерията.
В българската селекция са известни имена като Никола Танев, Кирил Цонев, Дечко Узунов, Маша Живкова, Борис Иванов, Султана Суружон, Вера Недкова… „Но всъщност се започва с картината на Иван Мърквичка „Къпеща се жена” – посочва Искра Траянова. – Той е роден в Чехия, но е приел българско поданство и се смята за български художник. Така че тази негова работа, която е създадена около 1900-та година, бележи началото на разговора относно „Музи и модели.”
Подборката на творби, рисувани от чужди художници, също включва известни артисти: Морис Брианшон, Морис Лутрьой, Андре Фавори, Жюл Кавайе, Ролан Удо, Филипп Маля́вин...
Целият кураторски интерес е свързан с 10 български и 10 европейски художници, тъй като техните творби са част от фонда на музея - отбелязва г-жа Траянова. – Всъщност, това е първата изложба от поредица подобни начинания, които ще се включат в рамките на новия проект „Пресечна точка”, започнат от Националната галерия.
Целта на този проект е да се откроят културните взаимодействия при срещата на новото българско изкуство с европейския художествен опит. И при тази среща да бъде намерена с изкуствоведите пресечната точка там, където се разпознават и са абсолютно равностойни както европейските, така и българските художници, които, впрочем, са също европейски.
Голото тяло е само повод за демонстрирането на равноправно присъствие на българските художници в европейския контекст, особено в първите четири десетилетия от началото на ХХ век, когато нашият художник вече е с достатъчно изявено самочувствие. Той е добил и много солидна академична школовка не къде да е, а в най-големите европейски центрове. В началото Париж и Виена са водещи, по-късно се включват Берлин, Флоренция и Рим. Така се натрупва един доста добър академичен опит, който започва да дава в страната ни своите плодове.
Ето как на престижни европейски форуми автори от България и от други страни на Стария континент показват своите творби една до друга – в Салона на независимите, в салона „Тюйлери” или в Есенния салон в Париж. Това са много големи форуми, да не говорим за двете участия на български художници в Парижкото изложение. Едното е в 1900-та, другото – в 1937 година. Както и на Венецианското биенале. Така че българският художник наравно със своя чуждестранен колега се утвърждава в европейския контекст на новото съвременно изкуство.
Ако погледнем нашето съвремие – как според куратора се рисува голото тяло?
То се рисува както в древната античност, защото там се създава целият репертоар от пропорции. То е онова дълбоко залегнало в съвременния художник идеално тяло, към което той винаги се обръща – обобщава Искра Траянова.
Изложбата може да се види до 30 октомври.
Снимки: nationalartgallerybg.orgАко се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..