Северозападна България е най-бедният регион в ЕС – пътната му мрежа е слабо развита, за разлика от южна България. Мнозина отдават просперитета на юга на първата завършена след 42 години строеж магистрала в България. До 1990 г. България разполага само със 130 км магистрали. Средната скорост на строежа им е 5 км на година, докато в Хърватия е около 100 км.
Пътят от София за Сърбия е в окаяно състояние: две – максимум три ленти, ремонтирани спорадично, съвсем не като основна пътна връзка между Западна Европа и Балканите. Любомир Пожарлиев от германския университет в Гисен изследва инфраструктурата в бивша Югославия и България до промените през 1989 г. Според него причината да няма магистрален път между Сърбия и съседна България е политическа. След политическия разрив между Тито и Сталин от 1948 г., при който България заема позицията на Москва, политиката на враждебност ясно се отразява и върху инфраструктурата. Така най-краткият път между Белград и Истанбул, който минава през София, остава до ден днешен незавършен.
Инфраструктурата е политически инструмент и не се различава особено от законодателството, правните норми и политическите решения – твърди Любомир Пожарлиев. – През инфраструктурата, при създаването на определен път, по неизбежност ти или свързваш, или пък изолираш население. Така проличават приоритетите сред групите население, дестинации, сектори от икономиката и т.н. Освен това се открояват важните видове транспорт: товарен, воден, автомобилен транспорт, пътнически превози. Т.е. държавата, или по-точно правителствата задават приоритети по същия начин, както пишат законите.
Днес България е обявила строежа на нови магистрали за приоритет. Резултатът обаче е повече от скромен: освен връзката между София и Бургас и между Пловдив и турската граница на практика имаме частично изградени аутобани в северна България и в посока южната ни съседка Гърция. Транспортната инфраструктура още от времето на социализма не е била особено приоритетна – твърди Любомир Пожарлиев, и пояснява:
Става дума за инерция още от тогава, когато мобилността не е важна, даже по-скоро трябва да се избегне. Комунистическият режим в своята параноя избягва да стимулира всякаква мобилност на своите граждани, било то чрез създаване на по-добри пътища или подсилване на жп-транспорта или пък чрез инвестиране в далечни райони на страната. Освен това България е от малкото бивши социалистически страни без собствено автомобилостроене (с едно много кратко изключение на производство на „Булгаррено“), което е ясен знак, че няма интерес от лична, частна мобилност на населението. Българите са лишени повече от 50 години от добра инфраструктура и мобилност, и това има своите ясни политически причини.
Политбюро на ЦК на БКП взима решението за строеж на 3 магистрали през 1963 г. и едва 11 години по-късно започва работата по северната „Хемус“, южната „Тракия“ и крайбрежната „Черно море“. Защо тогава днешният премиер на България е толкова горд със строежа на пътища?
Това го намирам за много интелигентен, хитър ход от гледна точка на медийно представяне – коментира Любомир Пожарлиев – Магистралите са много мощен образ и боравят с въображението ни: как се излива бетонът и от нищо става нещо, става път, и по този път ти шофираш със своя личен автомобил. Магистралата е мощен инструмент за заиграване с публиката, с гласоподавателите. Любопитно е, как ни влияят тези образи. Очевидно е, че ни влияят много мощно и това се ползва политически добре.
В своето изследване Любомир Пожарлиев установява, че магистралите в България са замислени като път, който се ползва само от българите. Макар че сме били туристическа дестинация още в годините преди политическите промени, магистралите у нас не са планирани дори и като път, който да обслужва туристическия поток. Нещо повече, това мислене продължава да е залегнало в плановете и на днешните управници с едно малко изключение – магистрала „Струма“, която като част от европейски транспортен коридор трябва някой ден да свърже р. Дунав с Бяло море. От този международен път магистрала е само малка отсечка от около 150 км.
Това не е особено далновидно, защото продължаваме да мислим във вътрешни категории и да се самоизключваме от очевидно партньорски нам съседни държави – смята Любомир Пожарлиев. – През магистралите ясно се вижда и каква е геополитическата ориентация. Интересен е случаят с магистрала „Марица“, която води към съседна Турция и все пак беше завършена. Обяснението е до някаква степен икономическо заради големия брой стоки, които се обменят между двете страни. Но от друга страна е по-скоро изненадващо, защото България винаги е искала да принадлежи към Запада, а не към Изтока.
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..