Столична библиотека със зелени акции и нови постъпления

БНР Новини
Снимка: libsofia.bg

След успеха на т.нар. „зелени библиотеки” в зелените площи на столицата през тази и миналата година дойде ред и на тези в планината. Коя е планината – разбира се, Витоша. Там при пет хижи са разположени пет къщички за книги, а любителите на четенето имат възможност за достъп до някои от най-новите заглавия във фонда на Столична библиотека, която организира „зеленото четене”. Освен това, всички желаещи получиха безплатни читателски карти. Как се роди идеята за зелени библиотеки в София, а и в просторите на Витоша – разговаряме с директора на библиотеката Юлия Цинзова:

Столична библиотека е най-голямата публична библиотека в България с над един милион тома книги, с картини, музика, нотни издания. Това са огромни ресурси. Имаме изключителни бази данни, включително английски и американски електронни. Имаме вече дигитални платформи. За нас е много важно този огромен ресурс да стигне до колкото се може повече софиянци. И затова Столична библиотека през последните години организира много кампании, много инициативи, някои от тях доста атрактивни, за да привлечем интереса най-вече на младите хора към четенето. Разбира се, най-важно за нас е те да намерят път и до Столична библиотека. Защото четенето в библиотеките е важно за личния успех, за просперитета на всеки, особено на младите. Затова миналата година  организирахме зелени библиотеки в парка. Тази година инициативата се провежда за втори път, защото те имаха огромен успех през миналото лято.


Начинанието бе съчетано с представяне на нови и интересни книжни заглавия. Известни родни автори се срещнаха с младата публика. Музикален клуб показал на децата как се свири на класически инструменти. Столична библиотека пък ще организира голяма изложба с рисунки в Детско-юношеския си отдел.

Интересът към къщичките също е голям, посочва госпожа Цинзова. Библиотеката има споразумение с Природен парк „Витоша” да бъдат поддържани малки библиотеки там, където има условия за планински четения. Към къщичките вече има сериозен интерес от туристите. Мнозина носели дарения за тях, вземали оттам книги, вече има прочетени и върнати томчета в библиотеката.

Защо организирахме тази инициатива? Защото през последните години се забелязва засилен интерес в Столична библиотека към темите природа, екология, чистота на въздуха, глобални екологични проблеми – посочва Юлия Цинзова. – Например младите хора са особено чувствителни към природосъобразното хранене, био храните. За нас беше много важно да усетим това на място, сред планинарите, които са и наша голяма група читатели, как ще се развиват тези къщички. Освен четива, свързани с тази тематика, ние сме поставили книги на поети и къси разкази, включително на чужди езици, защото се оказа, че планинарите са любители на поезията.


Какви богатства притежава Столична библиотека? През годините тя събира и съхранява най-редките и ценни издания в книжовната памет на София. Голяма част от тях, около 20 хиляди, са дарени. И днес в нея постъпват дарения, включително на стари софийски родове. Те са предимно от книги, но има и изключително ценни карти и картини. Сред неотдавнашните постъпления е библията на известния български държавник Константин Стоилов, която е стояла на нощното му шкафче в Робърт колеж в Цариград. Библиотеката притежава личната му колекция с около 12 хиляди тома и с неговите бележки, както и посмъртната му маска. Сред новите дарения е и това на заместник-кмета на Столична община д-р Тодор Чобанов с немскоезична литература. Част от семейната библиотека е донесла в хранилището съпругата на известния драматург и поет Иван Радоев Надежда. От поета Кирил Христов пък има книги с автографи на български автори...


Имаме дигитализирана част от фондовете с изкуство, включително картини, те са на нашия сайт –
добавя госпожа Цинзова. – Имаме и участие в голям проект за дигитализация на българския периодичен печат до 1944 година съвместно с библиотеките в Пловдив, Русе и Велико Търново. Имаме дигитализирано списание „Сердика”. Очакваме откриването на голям дигитален център за 17 септември (празника на София). Той е с четири скенера, мощен сървърен комплекс, фотолаборатория и презентиране на голям проект по европейска програма съвместно с Института по литература и Националния литературен музей – „Българската класика – знание за всички.” Става дума за 13 български класически поети и писатели.

Столичната библиотека участва с детския периодичен печат до 1944 година, който също вече приключва с дигитализацията и ще бъде част от този голям проект. Продължава дигитализирането на старопечатните редки и ценни български книги. Оттук насетне предстои програма за дигитализация на всички фондове в библиотеката.

Снимки: Столична библиотека libsofia.bg



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Художникът Валери Ценов: Една картина трябва да бъде започната с любов и завършена с благост

Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..

публикувано на 18.12.18 в 08:00
Снимка: Матю Мърфи

Искрица Огнянова: „Мисията на Art Without Borders New York е да вдъхновява“

Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..

публикувано на 15.12.18 в 08:00

Стоян Николов-Торлака: Северозападният човек ще помогне на всеки, но пък няма да му спести мнението си

Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..

публикувано на 12.12.18 в 12:59

„Родопски отражения“ – документален филм за душата на Родопите

В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..

публикувано на 11.12.18 в 11:35

Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" отбелязва 140 години от основаването си

За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..

публикувано на 10.12.18 в 11:38

Студенти от Великотърновския университет разкрасяват градската среда

През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..

публикувано на 07.12.18 в 13:45

Просфорните печати – ключов елемент на църковния живот и част от богатото културно наследство на българите

Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..

публикувано на 05.12.18 в 11:07