От 19 септември в продължение на един месец в столичната галерия „Нирвана” може да се види изложбата на големия художник Любен Диманов. Артистът, който живее в Париж, е нарекъл експозицията си „Покой и движение”. Какво се крие зад тези думи?
Животът, ако го погледнеш, се изразява в тия два смисъла – покой и движение. Но що се отнася за мен лично, може би моето творчество започна със спокойствие, със желанието да покажа човекът колко е силен и устойчив, че е готов да посрещне трудностите в живота гордо и с достойнство – разказва в интервю за Радио България художникът.
Признава, че е оптимист по природа и гледа винаги положително на нещата. Завършил е Националната художествената академия в София в раздела стенопис, но тъй като в тази област има много по-малко търсене, се преориентирал към изкуството на графиката, илюстрацията, рисунката. В средата на 70-те години на миналия век е поканен в Лондон да илюстрира Шекспировите „Сонети”. А после получил и покана за работа в Париж. И впоследствие останал там със семейството си. Сред книгите, които е илюстрирал и оформил Любен Диманов, са произведения на Овидий, Данте Алигиери, Аполинер, Маларме…Впрочем, с неговото име се свързват и библиофилски издания като „Божествена комедия” на Данте, „Цветя на злото” на Бодлер и др. Какво влага от себе си художникът, когато илюстрира световни автори?
О, с голяма любов пристъпвам, това мога да ви кажа определено, съм го правил. За притеснения не бих казал че е имало, по-скоро чувство на отговорност, но то е свързано пак с любовта, така че под този знаменател всичко минава.
Кои са любимите сюжети на Любен Диманов?
Сюжетите ми са универсални. Жената като символ на много неща: извор на живота, нежност, на майчина обич. Освен това, много обичам животните – и бика, и коня, като израз на сила, на мощ, на свобода. И хоризонтът на морето определено ми е харесал в много графики, произведения като пределна граница за някои неща. Така че не е толкова пъстро на образи, но са горе-долу тези: жената, мъжът, семейството. Вечните стойности и ценности. Точно в този смисъл, когато става дума за покой, аз смятах, че тези стойности наистина са вечни. Но виждам, че при сегашната динамика вече нещата се променят и стойностите се променят за голямо съжаление, и то някои от основните.
Ако се вгледаме в картините на Валери Ценов, ще открием една имагинерна вселена, изпъстрена със символиката на мистични образи. Чрез “Тайните градини” той ни въвежда в сакралното пространство на собствената си душа, която бленува за един по-възвишен свят. В “Античните морета” ни разказва приказки от древността, а с женските си образи –..
Преди десетина години Искрица Огнянова отива в Ню Йорк, за да учи в Musical and Dramatic Academy (AMDA). Води я голямата ѝ любов към мюзикъла и мечтата да усвои тайните на това изкуство от най-добрите. След двегодишна специализация в AMDA завършва още една магистратура в Columbia University, Ivy League в специалността финансиране на проекти в..
Написан на архаичен, образен и пиперлив език, “Северозападен романь” не просто пресъздава действителността в най-западналия български край – с мъртвите села, в които изтлява животът на шепа старци, и с все по-призрачните градове заради липсата на препитание, но всъщност рисува мащабната картина на съвременна България, извън няколкото..
В най-скоро време зрителите ще могат да видят документалния филм „Родопски отражения“, който ще ни поведе на едно вълнуващо пътешествие из загадките и неопитомената красота на Източните Родопи, сред останки от древни цивилизации. Ще ни срещне и с наши съвременници, чиито съдби са здраво преплетени с тази на планината. С великолепните пейзажи,..
За Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ 2018 година премина под знака на различни мероприятия по случай 140 години от своето основаване. Кулминацията на празника е днес, а през изминалата седмица две събития привлякоха вниманието на обществеността. На 5 декември беше валидирана пощенската марка „140 години Национална библиотека..
През 60-те години на миналия век утвърдени личности в изобразителното изкуство пристигат в старопрестолната ни столица, за да се посветят на обучението на първия випуск студенти по артистични специалности в педагогическия институт в града. През 1963 г. на историческия хълм “Света гора”, където в един от тамошните манастири патриарх Евтимий..
Хлябът е изключително важен елемент от българската традиционна култура и всеки един от предметите, който по някакъв начин е свързан с направата на хляб и неговото оформление, за да може той да придобие статут на празничен, обреден хляб, също се радва на голяма почит. Един от тези предмети е просфорният печат, който освещава хляба и му дава..